Зло наследство
- Автор: Энгер Томас
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-161-231-4
- Переводчик: Ясна Мускова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зло наследство». Краткое содержание книги:
Майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер се завръща с роман, адресиран към младата публика. Фентъзи трилър за неразрушимите семейни връзки, за дълбоко пазените тайни, които рано или късно излизат наяве, и крайностите, до които сме способни да стигнем, за да спасим най-близките си хора.
На пръв поглед Джули Мур е обикновено петнайсетгодишно момиче, което живее с дядо си в стопанството Удсвю, в покрайнините на малкия английски град Холоуей. Но всъщност животът на Джули е низ от трагични събития: когато е на една година, баща й изчезва мистериозно, а по-късно е обявен за мъртъв. Това нанася на майка й тежка психическа травма и тя е приета в психиатрично заведение. Впоследствие младото момиче е принудено да се справя само с многото отговорности вкъщи, а в училище трябва да търпи подигравките на своите съученици. Единствената й опора са най-добрите й приятели Маргарет и Глен, които винаги се опитват да й помогнат и да я защитят.
Но един ден по време на разходка в гората Ухурия Джули намира тайнствен вълшебен предмет, приличащ на химикалка, който преобръща живота й. Тя се сдобива с неподозирани сили — и физически, и ментални, които отварят вратите към отдавна заровени семейни тайни. Разбулването на истината за мрачното минало на семейство Мур обаче крие много опасности както за самата Джули, така и за най-близките й хора. Не след дълго около тийнейджърката започват да се случват странни и заплашителни неща — жестоки престъпници влизат с взлом в дома й, единственият учител, на когото се доверява, и дядо й биват убити, а тя самата е подложена на непрестанни преследвания. Оказва се, че злото не може да бъде скрито, особено когато се предава по наследство, и Джули трябва да е готова на най-голямата жертва, за да се изправи срещу зловещата му сила.
Книгата е наградена с Uprisen за роман на годината.
— Ето тук — казах не след дълго и спрях на няколко метра от сейфовете за съхранение на багаж. — Изчакайте тук, докато я взема.
— Само не се опитвай да ни излъжеш, Джули.
— Не мога и да си го помисля.
След това отидох до сейфа с номер 967, бутнах ключа, завъртях го надясно и отворих вратичката. Притаих дъх, трябваше да съм бърза. Вмъкнах ръката си вътре и бързо натиснах полицейската аларма три пъти.
— Чакай, какво направи току-що?
Не отговорих, вместо това отворих кутийката и извадих химикалката, грабнах тефтера, завъртях горната част на химикалката в противоположната на мен посока. След това откъснах един лист и написах пет букви на него.
И зачаках.
Хартията пред мен започна да свисти, когато буквите станаха видими.
МЪГЛА
В следващия момент студен вихър нахлу през главния вход на гарата и над цялата сграда се спусна тежка мъгла. Само след няколко секунди вече беше невъзможно да се види каквото и да било. Но аз знаех накъде трябва да вървя, а и сега, когато бях използвала химикалката отново, можех да виждам добре и ясно. Имах чувството, че нося рентгенови очила. Виждах стълбището пред себе си, а хората крещяха панически. Гласът на чичо ми надвикваше всички други:
— Намерете я! — ревеше той. — Не я оставяйте да избяга!
Но аз не спирах да тичам. Взех стъпалата през три и се качих на втория етаж. Заобиколих една колона и влязох в интернет кафето. Там приклекнах и зачаках.
Като че ли издърпана с прахосмукачка, мъглата изчезна бързо през главния вход така, както бе дошла.
— Бързо! — изкрещя чичо Уейн. — Къде е тя?! Къде е химикалката?!
Никой не му отговори. През стените, зад които се криех, видях как Уейн и хората му тичаха напред-назад, оглеждайки се, и крещяха.
И тогава всичко се случи изведнъж.
— Спрете на място!
Гласът отекна в стените на гарата. Преди Уейн и хората му да успеят да реагират, бяха заобиколени от полицаи.
И първият, който пристъпи напред, беше Джон Мериуедър.
68
Мериуедър настоя да ме завие с одеяло, въпреки че изобщо не ми беше студено. Нямах сили да споря с него за това. Доведе ме в полицейския участък и седнах в кабинета му. Той гледаше мен, а аз — него.
— Имаш ли някаква идея къде са отвлекли майка ти?
Поклатих отрицателно глава, докато късах кожичките по ноктите си.
— Значи нямаме никаква следа — въздъхна Мериуедър.
— Напротив — отвърнах. — Разбрахте ли как се казва медицинската сестра, която беше в стаята на дядо точно преди той да умре?
— Не, но знаем, че не е работила там.
— Казва се Мария Денч.
Мериуедър ме погледна невярващо.
— Мария Денч?
— Мхм — казах аз и кимнах. — Сигурна съм, че ако откриете нея, ще откриете и мама и сестра ми.
— Откъде знаеш как се казва?
— Моля ви, нямаме време за това. Знам, че тя даде хапчетата на дядо.
— Мария Денч — повтори Мериуедър малко по-тихо, подпирайки брадичката си с пръсти. — Това име ми се струва познато.
— Защото сте го видели в списъка с разговори на Чарлз Фрогъл. Той й е позвънил в деня, в който е умрял.
Мериуедър ме погледна изненадано.
— Съжалявам, но вие не искахте да ми казвате нищо за разследването, така че проверих сама. И в момента губим време, седейки и разговаряйки. Трябва да тръгнем да ги търсим!
— Всъщност е напълно необходимо да ти задам тези въпроси, Джули, защото трябва да разберем какво се е случило. Ако трябва да съм честен, не е лесно да се проумее всичко това. А и казваш, че ти си причинила онази мъгла?
Мериуедър се надвеси над масата.
— Знам, че звучи налудничаво — отвърнах. — Но откъде иначе ще дойде мъглата? И как иначе ще изчезне толкова бързо? Опитвам се да кажа, че химикалката действа по този начин. Тя е като кратко опиянение.
— Слушам какво казваш.
— Мога да ви демонстрирам, ако не ми вярвате. Дайте ми един лист.
Взех химикалката от масата и моментално почувствах колко силно желая да я използвам пак.
— Не вярвам в това — каза Мериуедър.
Издишах тежко.
— Наясно съм, че се изложих на голяма опасност на гарата, но не се сетих за нещо друго в бързината. Ако просто бях дала химикалката, не е сигурно, че изобщо щях да седя тук сега. И мама, и аз можехме да сме мъртви.
Мериуедър не отговори, само ме гледаше с въпросителен поглед.
— Но ако не ми вярвате, защо тогава арестувахте чичо ми и останалите ненормалници? — попитах разярено.