Зло наследство
- Автор: Энгер Томас
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-161-231-4
- Переводчик: Ясна Мускова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зло наследство». Краткое содержание книги:
Майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер се завръща с роман, адресиран към младата публика. Фентъзи трилър за неразрушимите семейни връзки, за дълбоко пазените тайни, които рано или късно излизат наяве, и крайностите, до които сме способни да стигнем, за да спасим най-близките си хора.
На пръв поглед Джули Мур е обикновено петнайсетгодишно момиче, което живее с дядо си в стопанството Удсвю, в покрайнините на малкия английски град Холоуей. Но всъщност животът на Джули е низ от трагични събития: когато е на една година, баща й изчезва мистериозно, а по-късно е обявен за мъртъв. Това нанася на майка й тежка психическа травма и тя е приета в психиатрично заведение. Впоследствие младото момиче е принудено да се справя само с многото отговорности вкъщи, а в училище трябва да търпи подигравките на своите съученици. Единствената й опора са най-добрите й приятели Маргарет и Глен, които винаги се опитват да й помогнат и да я защитят.
Но един ден по време на разходка в гората Ухурия Джули намира тайнствен вълшебен предмет, приличащ на химикалка, който преобръща живота й. Тя се сдобива с неподозирани сили — и физически, и ментални, които отварят вратите към отдавна заровени семейни тайни. Разбулването на истината за мрачното минало на семейство Мур обаче крие много опасности както за самата Джули, така и за най-близките й хора. Не след дълго около тийнейджърката започват да се случват странни и заплашителни неща — жестоки престъпници влизат с взлом в дома й, единственият учител, на когото се доверява, и дядо й биват убити, а тя самата е подложена на непрестанни преследвания. Оказва се, че злото не може да бъде скрито, особено когато се предава по наследство, и Джули трябва да е готова на най-голямата жертва, за да се изправи срещу зловещата му сила.
Книгата е наградена с Uprisen за роман на годината.
Помислих си за татко, който лежеше там някъде, заобиколен от топлина, дим и падащи камъни. Ако не друго, поне това беше някакъв вид погребение. Беше погребан на мястото, което наричаше свой дом.
Може би имаше някакъв смисъл във всичко това. Може би пещерата бе изиграла ролята си, а планината бе съхранила татко достатъчно дълго време именно за да мога да го открия. И да намеря отговорите, които търсех.
Изпратих една въздушна целувка към планината.
— Сбогом, татко — прошепнах.
Намерих колелото на Маделин Кар точно там, където го бях оставила, и поех по дългия път обратно към Ривърбенд. Не посмях да се отбия при Джордж Хаксли, въпреки че исках да му разкажа какво съм открила. Имах чувството обаче, че той знаеше въпреки това. Освен това предполагах, че в Холоуей вече са започнали да ме издирват.
Маделин Кар потвърди опасението ми, когато пристигнах при нея, чувствайки се по-уморена от всякога. Бяха ме обявили за издирване, така че реших, че ще се обадя на Джон Мериуедър веднага щом се снабдя със сухи дрехи, малко храна и нещо за пиене. Изглежда, че мобилният ми телефон бе оцелял. Включих го и го оставих да се зарежда, докато лакомо похапвах от фантастичното ястие с еленско на госпожа Кар. Никога не бях яла нещо по-вкусно.
Няколко часа по-късно седях във влака и гледах през прозореца ливадите, горите, пътищата и езерата, покрай които минавахме. Имах смесени чувства. Бях щастлива, че все още съм жива, че получих яснота какво се е случило с татко. Бях благодарна за всичко, което беше жертвал заради мен. Но същевременно бях безкрайно тъжна, че той си бе отишъл завинаги. Въпреки че някъде дълбоко в мен усещах, че е мъртъв, никога не бях престанала да се надявам. А сега се чувствах по-празна и по-самотна от всякога.
Дали беше така, защото вече нямаше на какво да се надявам?
Разбира се, можех да се надявам, че мама ще се оправи, че ще намеря сестра си и тя изобщо няма да бъде зла. Че трите заедно ще можем да живеем в „Удсвю“ и ще станем пак едно семейство. Но не вярвах в това.
От друга страна, знаех какво трябва да направя. Татко бе отпътувал за Улманди, за да пази мястото, на което химикалката бе станала такава, каквато е, за да не може никой да отиде и да създаде нова. Той беше свършил своята част от работата.
Сега аз щях да свърша моята.
Щях да унищожа химикалката.
Само мисълта за това ме разтреперваше. Дали щях да успея да го направя, когато хванех пак химикалката в ръка и усетех колко приятно е да я държа?
Маргарет ми беше показала как мога да вляза в интернет през телефона, така че отворих няколко онлайн вестника, които тя беше запазила. В „Холоуей Диспеч“ една от основните новини беше за мен: „За втори път и в кратък интервал от време бе обявена акция по издирването на шестнайсетгодишната Джули Мур от Холоуей. И случаят отново има щастлив изход. Точно къде е била този път, засега полицията не иска да съобщи.“
Разгледах и няколко други новини, докато влакът се клатушкаше и потропваше по релсите под мен. В Шормаут все още било мрачно и тъмните облаци над града през последните дни отприщили толкова много дъжд, че кметът бил наредил евакуация. Но според статията в града все още имало хора.
Имаше и снимки оттам. Снимки на хора, които носят децата си на рамене, докато те самите са във вода до кръста. Някои дърпаха с въже канута и надуваеми лодки, в които навярно бяха събрали най-ценните си вещи от дома. „Господи! — помислих си. — Химикалката ли беше виновна за това? Аз ли бях причинила всичко това?“
Помислих си за това, което мъжът със сребристата коса ми бе казал онзи път в таксито — че ще ме откара до Шормаут. Ако помнех правилно, тези облаци се бяха появили над града горе-долу по същото време, когато открих химикалката. И колкото повече я използвах, толкова по-лошо ставаше времето.
Но защо валеше в Шормаут, а не там, където се намирах аз? Там, където беше и самата химикалка?
Подскочих, защото телефонът ми иззвъня. Номерът беше непознат. Не бях звъняла на друг, освен на Маргарет, на психодиспансера, където бе мама, и на Джон Мериуедър преди час. Оставих го да звъни. „Сигурно някой е объркал номера“ — помислих си, облегнах се обратно на мястото си и се опитах да се отпусна. Но след няколко секунди телефонът пак иззвъня. Същият номер.