Зло наследство
- Автор: Энгер Томас
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-161-231-4
- Переводчик: Ясна Мускова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зло наследство». Краткое содержание книги:
Майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер се завръща с роман, адресиран към младата публика. Фентъзи трилър за неразрушимите семейни връзки, за дълбоко пазените тайни, които рано или късно излизат наяве, и крайностите, до които сме способни да стигнем, за да спасим най-близките си хора.
На пръв поглед Джули Мур е обикновено петнайсетгодишно момиче, което живее с дядо си в стопанството Удсвю, в покрайнините на малкия английски град Холоуей. Но всъщност животът на Джули е низ от трагични събития: когато е на една година, баща й изчезва мистериозно, а по-късно е обявен за мъртъв. Това нанася на майка й тежка психическа травма и тя е приета в психиатрично заведение. Впоследствие младото момиче е принудено да се справя само с многото отговорности вкъщи, а в училище трябва да търпи подигравките на своите съученици. Единствената й опора са най-добрите й приятели Маргарет и Глен, които винаги се опитват да й помогнат и да я защитят.
Но един ден по време на разходка в гората Ухурия Джули намира тайнствен вълшебен предмет, приличащ на химикалка, който преобръща живота й. Тя се сдобива с неподозирани сили — и физически, и ментални, които отварят вратите към отдавна заровени семейни тайни. Разбулването на истината за мрачното минало на семейство Мур обаче крие много опасности както за самата Джули, така и за най-близките й хора. Не след дълго около тийнейджърката започват да се случват странни и заплашителни неща — жестоки престъпници влизат с взлом в дома й, единственият учител, на когото се доверява, и дядо й биват убити, а тя самата е подложена на непрестанни преследвания. Оказва се, че злото не може да бъде скрито, особено когато се предава по наследство, и Джули трябва да е готова на най-голямата жертва, за да се изправи срещу зловещата му сила.
Книгата е наградена с Uprisen за роман на годината.
— Защото носеха оръжие и се държаха заплашително на обществено място. А и освен това ти натисна полицейската аларма, Джули.
Той се облегна на стола и постави ръце на тила си. Загледах се в петната от пот под мишниците му. „Това се проточва твърде дълго“ — помислих си. Трябваше да измисля нещо.
Отново.
Седнах на един стол пред кабинета на Мериуедър, защото той имаше среща. Опитах се да помисля къде можеха да са мама и Джуди. Мериуедър имаше право — те можеха да са навсякъде.
Изключвах Шормаут като възможност, разбира се, но след това се сетих за друго нещо, което Мериуедър бе казал, а именно че дядо е имал имот и в Шормаут — най-вероятно къщата, в която са държали Джуди заключена. И след като чичо Уейн бе открил къде се намира Джуди, може би той знаеше и за другите имоти на дядо? Може би беше завел мама в някой от тях?
Извадих мобилния телефон. Исках да звънна на Маргарет, за да я помоля пак за помощ, но тогава видях, че тя ми е изпратила съобщение: „Къде си, Джули? Трябва да говоря с теб. “
Погледнах часовника. Показваше четири и трийсет и три. Набрах номера й.
— Здрасти, Маги — казах, когато тя вдигна телефона.
За няколко секунди настъпи тишина. След това се чу как някаква врата се затваря.
— Здрасти, Джули — отговори Маги с облекчение в гласа. — Какво се случва? Къде беше през последните дни? Толкова се притесних за теб!
— Случиха се страшно много неща — отвърнах. — Но сега нямам време да ти разказвам за това. Имам нужда да ми направиш услуга, отново, и то спешно. Можеш ли да ми помогнеш?
— Зависи за какво става въпрос — каза тя колебливо.
— Дядо е имал много имоти в околността — продължих аз. — Трябва да открия къде са те и какви са. Може би тази информация може да се открие в интернет, нали?
— Да, мисля, че може.
— Е, ще ми помогнеш ли?
— Чакай малко, трябва само да включа компютъра.
Маргарет остави телефона. Чух как мести предмети по бюрото си, натискаше по някакви копчета. След няколко минути се върна на телефона.
— Добре, сега търсим — каза тя. — Имоти. Търсиш ли нещо специално?
— Каквото и да е — отвърнах. — Но най-вече малки имоти.
Пръстите на Маргарет тракаха по клавиатурата, прекъсвани само от кратки паузи и кликвания с мишката. Четеше адресите — като цяло апартаменти в големи градове. На никое от тези места не беше лесно да се промъкнеш с жена под упойка, без да бъдеш забелязан. Но един имот се отличаваше, защото се намираше на по-обезлюдено място.
„Удсвю“.
Моят собствен дом.
Трябваше да са там.
— Окей — обърнах се към Маргарет. — Благодаря за помощта.
Щях да затворя, когато установих, че Маргарет иска да говори с мен за нещо. Попитах за какво.
— Открих няколко неща за тази жена, Мария Денч, за която говорихме — каза тя. — Това не е истинското й име. Поне не и фамилията. Сменила я е, когато се е омъжила.
— Окей, и? — отвърнах.
— Дръж се здраво, Джули. Това няма да ти хареса.
69
Разбира се.
Сега си спомних къде бях чувала носовия женски глас преди.
Почудих се дали да кажа на Джон Мериуедър, но реших да премълча. Просто не можех да рискувам. Не се знаеше какво може да се случи с мама и Джуди, ако „Удсвю“ бъде обкръжен от стотици полицаи. Колкото по-малко хора знаеха къде са, толкова по-добре.
Но нямах много време. Чичо Уейн беше арестуван. Тези, които работеха за него, скоро щяха да разберат, че нещо се е случило, освен ако вече не бяха разбрали. Може би бяха на път да избягат от „Удсвю“, за да спасят собствените си кожи, и тогава не беше ясно какво щяха да решат да правят с мама и Джуди.
Изправих се и сложих химикалката в джоба на панталона си. През последния час Мериуедър беше излязъл от едната среща и беше влязъл в друга, като постоянно говореше по телефона. Никой не се интересуваше с какво съм се захванала.
Отидох до един полицейски служител и му казах, че само ще отида до тоалетната, а след това веднага се насочих към изхода и излязох.
Затичах се по улицата, но всички хора навън ме накараха да спра. Гледаха нагоре към следобедното небе и веднага разбрах защо. Към Холоуей се задаваха тъмни облаци. Мисля, че най-накрая успях да схвана всичко.
Облаците следваха сестра ми.
Лошия близнак.
Затова в началото се бяха разпрострели над Шормаут. Затова ставаха все по-мрачни и по-мрачни с всеки път, когато използвах химикалката. Облаците се появяваха при използването на химикалката и се насочваха към лошия от двамата близнаци.
И сега идваха насам.
Това означаваше, че предположението ми за това къде се намира сестра ми е правилно. В дневника на дядо пишеше, че е имало подобни облаци в Холоуей и преди, когато братът на дядо, Карл, и чичо Уейн са били тук.