Отсенки от себе си
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Artline
- ISBN: 978-619-193-088-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Отсенки от себе си». Краткое содержание книги:
В града мъглата сякаш сияеше, огряна от хиляди светлини… все повече от които електрически. На каретата й трябва достатъчно дълго време да пристигне, за да започне Уакс да се съмнява в себе си. Но все пак пристигна: закрита карета с висок таван с червени завеси. Да, определено беше доста безлична. Конете обаче бяха от скъпите конюшни на губернатора. Също както на двете примамки.
Уакс поклати глава, преди да скочи и да се Тласне до върха на арката пред Първа осигурителна банка. Каретата се движеше с добра скорост и на пръв поглед беше неохранявана. Трябваше да се минали по възможно най-заобиколния път, след като им бе отнело толкова време да стигнат дотук. Уакс скочи от фасадата на банката, Тласна се от една улична лампа и полетя след каретата на губернатора. Приземи се на покрива и кимна на изненадания кочияш, след което се залюля отстрани на превозното средство и почука на вратата на каретата, увиснал на една ръка над неясно прелитащите павета долу. Определено не жалеха животните.
След няколко секунди прозорецът се разтвори и разкри изненаданото лице на Дрим:
— Ладриан? — произнесе той. — Какво правиш тук, по дяволите?
— Държа се учтиво — отговори Уакс. — Може ли да вляза?
— Ами ако откажа?
— Тогава ще престана да се държа учтиво.
Дрим се озъби, но хвърли поглед настрани, където, с шапка в скута, се возеше губернаторът. Мъжът му кимна, а Дрим въздъхна и отново се обърна към вратата.
Не спряха каретата. Така че Уакс трябваше да се пусне, да пусне гилза и да Тласне обратно към каретата, докато Дрим отваряше вратата. Улови се за дръжката й, Тласна се от една подминаваща лампа и се мушна в превозното средство, като в крайна сметка се озова седнал срещу Дрим и губернатора.
Дрим би бил идеалният човек, когото да имитират. Както и кочияшът, както и всеки друг с непосредствен достъп до губернатора, в това число неговите съпруга и семейство.
— Лорд Ладриан — произнесе с въздишка Инейт. — Не ви стигна да съсипете празненството, нали? Трябваше и да ме тормозите на връщане от него?
Уакс сви рамене, след което понечи да излезе от каретата. Беше отворил вратата наполовина, преди Инейт да отсече през пръскаща слюнка:
— Какво правиш, глупецо?
— Тръгвам си — отговори Уакс. — Точно сега има хиляди места, където мога да бъда, повечето от тях далеч по-приятни — той се поколеба и извади един от стерионите, който завъртя в ръка, и подаде на губернатора с дръжката напред. — Ето.
Очите на губернатора се разшириха:
— Защо ми е притрябвало оръжие? Имам си телохранители.
— Брат ви също имаше — каза Уакс. — Вземете го. Когато ви застрелят, ще се почувствам виновен, ако не съм направил поне нещо.
— …застрелят? — Инейт пребледня. — Брат ми беше убит заради флирта си с утайката на Елъндел. Няма да посмеят да ме пипнат.
— Сигурен съм, че няма — отвърна Уакс, като се наведе през вратата, но после се поколеба и отново погледна вътре: — Знаеш как да разпознаеш кандра, нали, Дрим?
— Кое? — попита дебеловратият телохранител.
— Това са просто легенди — обади се лорд Инейт.
— Такива ли били? — попита Уакс. — Тогава онази, която срещнах тази вечер, трябва да ме е излъгала. Не съм сигурен обаче как кожата и ставаше прозрачна. Ами добре, предполагам, че владеете положението.
— Да не би да твърдите — каза Инейт, като докосна Уакс, за да го спре, преди отново да е успял да тръгне да излиза, — че един от Безликите безсмъртни тази вечер е бил на празненството ми?
— Всъщност двама — каза Уакс. — Единият беше дошъл да помогне. Бих ви представил едни на други, за да ви докажа, че е истинска, но ми се струва, че вече сте на определено мнение по въпроса. Другият на празненството беше човекът, който уби брат ви. Сигурен ли сте, че не искате оръжие? Не? Хубаво, просто ще си…
— Разбрахме ви кристално ясно, лорд Уаксилий — каза Инейт с кисело изражение. Той се облегна назад до фенера на каретата, в който гореше запалена газ.
— Милорд — произнесе Дрим, като гледаше Инейт. — Това е глупаво. Безликите безсмъртни? Всеки втори твърди, че ги е срещал, само за да публикуват разказа му във вестниците! Нали не приемате сериозно тези твърдения?
Инейт огледа внимателно Уакс:
— Приема го — каза Уакс, — защото знае, че с брат му се случи нещо странно. Убит в собствената си паник стая, а телохранителите му — избити от някой, на когото са имали доверие. Уинстън Инейт се отнасяше много сериозно към личната си сигурност. Далеч по-сериозно, отколкото вие, както подозирам, господин губернатор.