Мрачни дни [bg]

До всяко от двете кресла стоеше по една ниска масичка. На тази до Танит имаше чашка за чай върху чинийка, на тази до Кенспекъл — също, но придружена от чайник и купичка, пълна с бучки захар. Стаята беше цялата каменна, но под креслата беше постлан килим, а на стената до тях висеше оръфано бродирано пано. Имаше и лампа без абажур, зарязана в противоположния ъгъл на помещението. Крушката й не светеше, пукната. Целият ъгъл представляваше извратен опит за имитация на домашна топлина и уют, но всичко се беше получило неестествено, изкривено и разстройващо страшно.

Кенспекъл сръбна от чая си и остави чашката върху чинийката с деликатно зън.

Лицето на Танит беше изопнато, пренапрегнато и мокро от пот. Погледът й беше размътен, а тялото — сковано. Валкирия затърси с поглед знак, че магическите й сили са били отнети или ограничени, но не забеляза нищо.

До по-близкото до отвора на шахтата кресло се беше събрала малка локвичка засъхнала кръв. Валкирия проследи мислената линия, по която кръвта трябва да беше покапала и за първи път обърна внимание на дланите на Танит. На пръв поглед всичко беше наред, но при внимателно вглеждане се виждаше, че са изцапани — сякаш някой беше взел парцал и ги беше избърсал набързо и небрежно, без да почисти всичката кръв от тях.

В този момент Валкирия забеляза, че светлината се отразява в нещо метално и лъскаво върху горната част на дланта на Танит и осъзна, че и двете ръце на русата магьосница са заковани за облегалките на стола. Стомахът на момичето се преобърна.

Внезапно й се доплака, сълзите потекоха от очите й. Видя още два гвоздея. Бяха грамадни — дебели на вид, стари и ръждиви. Пронизваха ключиците на Танит, приковавайки тялото й изправено за креслото. Пети гвоздей влизаше в десния й крак, точно над коляното, продължаваше надолу, пробождаше и левия и ги държеше заедно, кръстосани в естествена поза, но и заковани един за друг.

Кенспекъл отново говореше нещо, но Валкирия не слушаше думите. Не сваляше поглед от приятелката си. Не можеше да си поеме дъх. Изведнъж й стана страшно горещо, усети колко е тясна шахтата, твърде тясна, непоносима. Трябваше да се измъкне от там. Трябваше да пропълзи назад към отвора в пода, през който беше влязла, после да слезе долу, да разбие вратата на онази стая и с голи ръце да изтръгне оная Останка от тялото на професора. Това беше единственото нещо на този свят, което трябваше да направи. Всичко друго изгуби всякакво значение.