Мрачни дни [bg]

— Никакви права нямате.

— Но би трябвало да имаме. Не правим на никого зло, нито пък толерираме насилието, независимо срещу кого е използвано то.

— Значи, когато преди единайсет месеца Безликите ни навестиха и избиха толкова хора…

— Това е различно — отвърна Прейв. — Тези хора си го търсеха.

— Започваш да ме дразниш, Прейв, затова по-добре отговаряй, за да приключваме. Къде е Рем Крукс?

Прейв я гледа още няколко секунди предизвикателно, след това клюмна.

— Не знам — каза. — Отби се тук няколко пъти през най-различни интервали от време. Седеше и бъбреше стандартните приказки как Безликите щели да заличат човечеството и да превърнат света в пепел, и прочее, и прочее. Не проумява красотата на актовете, които Мрачните богове ще извършат, интересува се само от крайния резултат. Мислех, че разговорите с него ще ми донесат просветление — все пак съзнанието му е било докоснато от боговете. Но не. Той не носи нито мъдрост, нито някаква потресаваща абсолютна истина. Просто е… луд.

— Трябва да го намеря.

— Не мога да ти помогна. Не знам къде живее. Не познавам други хора, които го познават. По всичко изглежда, че аз съм единственият, с когото разговаря, а и по-голямата част от приказките му са празни брътвежи.

— Това сигурно е изпитание за вярата ти.

Прейв се вторачи в нея.

— Когато се завърнат, нашите богове ще възнаградят нашата преданост и ще заличат еретиците от лицето на земята.

Фанатикът очевидно не знаеше нищо полезно, а дори и да знаеше, Чайна нямаше сила да се мъчи да изтръгва информация против волята му. Остави го да стърчи пред олтара и си тръгна. Пое обратно по пътеката и забеляза на улицата отпред някакъв мъж. Главата му беше отпусната на гърдите, а ръцете — пъхнати дълбоко в джобовете. Крачеше забързано. Беше на десет крачки от нея, когато вдигна очи и я погледна.

— Здравей, Рем — каза Чайна.

Очакваше да го стресне, но той остана спокоен. Просто стоеше насред улицата и я гледаше, приличаше на елен, парализиран пред автомобилни фарове или на крадец, хванат посред нощ на местопрестъплението.

— Ти си едно много лошо момче — продължи Чайна. — Опитал си се да убиеш Валкирия Каин, а аз много харесвам Валкирия. Забъркал си се със Скарабей и плановете му за промяна на световния ред, а аз много харесвам световния ред такъв, какъвто си е. Не обичам промените. Особено онези, за които не съм подготвена.

— Знам всичко за теб — отвърна Крукс с напрегнат глас.

— Не трябваше да се замесваш с шайката на Скарабей. Трябваше да си останеш скрит възможно най-далеч от тук.

— Известна ми е тайната ти — избъбри бившият детектив. — И сега ти си уплашена. Страхуваш се от онова, което той ще ти стори, когато я узнае.

— Разказал ли си тайната ми на някой друг, Рем?