Отвъд зимата [bg]

Студът се промъкваше в къщурката въпреки печките и те трябваше да се загърнат с всички налични дрехи. Наложи се Марсело да го увият в сако освен в палтенцето му, защото нямаше дълга козина, а беше зиморничав. Единствено Ричард се бе сгорещил — събуди се потен и като нов. Започна да вали сняг на парцали и той обяви, че е време да пристъпят към действие.

— Къде точно ще се отървем от колата? — го попита Лусия.

— Има отвесен скалист бряг на по-малко от километър оттук. Там езерото е дълбоко, трябва да има петнайсетина метра дълбочина. Надявам се пътеката да е проходима, защото тя осигурява единствения достъп.

— Предполагам, че багажникът е добре затворен…

— Засега телта издържа, но не мога да ти обещая, че ще остане затворен на дъното на езерото.

— Знаеш ли как да предотвратим тялото да изплува на повърхността, в случай че капакът се отвори?

— Нека не мислим за подобен вариант — каза Ричард, изтръпнал пред тази възможност, която не му беше хрумнала.

— Да й разпорим корема, за да влезе вода.

— Ама какви ги говориш, Лусия!

— Така са постъпвали със затворниците, когато ги изхвърляли в морето — каза тя с разтреперан глас.

Тримата замълчаха, осъзнавайки ужаса на онова, което беше ясно изречено, и убедени, че нито един от тях нямаше да може да го направи.

— Клетата, клетата госпожица Катрин… — прошепна накрая Евелин.

— Извинявай, Ричард, но не можем да продължаваме с всичко това — каза Лусия почти разплакана като Евелин. — Знам, че идеята беше моя и че те принудих да дойдем дотук, но премислих. Всичко това е чиста импровизация, не изработихме добър план, не обмислихме задълбочено. Разбира се, нямаше време за това…

— Какво искаш да кажеш? — прекъсна я Ричард разтревожен.

— От снощи Евелин не престава да мисли за духа на Катрин, който броди изтерзан, а аз не спирам да мисля, че тази нещастница има семейство. Със сигурност има майка… Майка ми прекара половината си живот в търсене на брат ми Енрике.

— Знам, Лусия, но това е различно.

— Как да е различно? Ако продължим, Катрин ще се превърне в човек в неизвестност като брат ми. Сигурно има хора, които я обичат и няма да престанат да я търсят. Страданието от подобна несигурност е по-лошо от увереността, че е мъртва.

— Какво да правим тогава? — попита Ричард след дълга пауза.

— Бихме могли да я оставим на място, където да я намерят…

— А ако не я намерят? А ако тялото й се разложи до такава степен, че не успеят да я идентифицират?

— Винаги може да се идентифицира. Сега е достатъчно парченце кост, за да може да бъде идентифициран един труп.