Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Отвъд зимата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отвъд зимата [bg]

Электронная книга - «Отвъд зимата [bg]». Краткое содержание книги:

С „Отвъд зимата“, великолепно написан многопластов роман, бележитата писателка за пореден път непоклатимо отстоява водещото си място сред майсторите на съвременната латиноамериканска литература. Изненадваща снежна буря, сковала Бруклин в мразовит капан, сплита три съдби в необикновено приключение, благодарение на което героите успяват да излекуват дълбоки рани от преживени болки, да се отърсят от смазващия товар на страшни спомени и пречистени да продължат с надежда напред. Заплитайки интригуваща криминална история, Исабел Алиенде с проникновение проследява живота на множество персонажи и с присъщата си човечност и виртуозно владеене на съспенса поднася вълнуващ разказ за многоликия съвременен свят. Той е белязан с мъки и страдания, с потресаваща бедност и с безнаказан терор, насилие и престъпност, но в него все пак си проправят път добротата и любовта, защото по думите на главната героиня „не земното притегляне, а спояващата сила на любовта държи света в равновесие“. Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Десет години от своя живот посвещава на журналистиката в родината си. Емигрира във Венесуела, където работи във в. „Ел Насионал“ до 1984 г. Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и произведения за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена, и я сравняват единствено с Габриел Гарсия Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните й книги са трилогията „Къщата на духовете“ (1982), „Дъщеря на съдбата“ (1999) и „Портрет в сепия“ (2000), „Ева Луна“ (1987) и „Приказки за Ева Луна“ (1989), „За любовта и сянката“ (1985), „Паула“ (1994) и много други. Исабел Алиенде е носителка на Националната награда за литература на Чили за 2010 г. Официален сайт на писателката: www.isabelallende.com
1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 115
Перейти на страницу:

От леглото си Лена се радваше на късчето небе през прозореца, беше благодарна, когато я миеха с навлажнена гъба, понякога искаше да й четат стихове или да й пускат романтични песни, на които беше танцувала в младостта си. Чувстваше се като затворничка в това изхабено тяло, но освободена от разяждащата болка по сина си, тъй като колкото повече дни минаваха, онова, което отначало беше просто предчувствие, мигновена сянка, едва доловима целувка по челото, започна да добива все по-ясни очертания. Енрике беше до нея, чакаше заедно с нея.

Нищо не можеше да спре обсадата на смъртта, но Лусия, ужасена от гледката на гаснещата си майка, се превърна в неин тъмничар, като я лиши от цигарите, нейното единствено удоволствие, тъй като смяташе, че те й потискат апетита и я убиват. Даниела, която притежаваше дарбата да долавя чуждите потребности и добрината да се мъчи да ги задоволи, отгатна, че въздържанието беше най-голямото мъчение за баба й. В онази година тя беше завършила гимназия, планираше да замине да учи в Маями през септември и посещаваше интензивни курсове по английски. Всеки следобед ходеше да види Лена и така освобождаваше за няколко часа Лусия, за да може тя да работи. Осемнайсетгодишна, стройна и красива, със славянски черти от предците си, Даниела редеше пасианси или сядаше в леглото на баба си да си пише домашните по английски, а в това време Лена дремеше с онова влажно похъркване, характерно за последните мигове. Лусия не подозираше, че Даниела доставя на баба си забранените цигари, носейки й ги контрабанда в сутиена си. Щяха да минат години, докато Даниела признае пред майка си своите породени от милосърдие грехове.

Бавното придвижване към смъртта обезоръжи упоритата омраза на Лена срещу съпруга, който я беше мамил, и тя можа да разговаря за него с дъщеря си и с внучката с едва доловимия останал й глас.

— Енрике му прости, сега е твой ред да му простиш, Лусия.

— Не му се сърдя, мамо. Почти не го познавам.

— Точно това, дъще, именно отсъствието му трябва да простиш.

— Всъщност никога не ми е липсвал, мамо. Енрике обаче искаше да има баща; много му беше мъчно, чувстваше се изоставен.

— Това беше така, докато беше малък. Сега разбира, че баща му не е бил лош, просто е бил влюбен в онази жена. Не е съзнавал какво ни причинява на нас, нито на нея и на детето й. Енрике го разбира.

— Какъв ли мъж щеше да бъде брат ми сега на петдесет и седем години?

— Продължава да е на двайсет и две, Лусия, и си е все същият възторжен идеалист. Не ме гледай така, дъще. На път съм да изгубя живота си, но не си губя разсъдъка.

— Говориш така, сякаш Енрике е тук.

— Тук е.

— Ох, мамо…

— Знам, че са го убили, Лусия. Енрике отказва да ми каже как, иска да ме убеди, че е станало бързо и не е страдал много, защото, когато го арестували, бил ранен, кръвта му изтичала и това го спасило от изтезания. Може да се каже, че е загинал в бой.

— Говори ли ти?

— Да, дъще. Разговаря с мен. До мен е.

— Виждаш ли го?

— Усещам го. Помага ми, когато се задушавам, оправя възглавниците, попива ми потта от челото, слага кубчета лед в устата ми.

— Но това съм аз, мамо.

— Да, ти и Даниела, но Енрике също.

— Казваш, че продължава да е млад.

— Никой не остарява, след като умре, дъще.

1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 115
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)