По следите на злото [bg]

56

Трейси Адамс беше родена в Олбъни, Орегон, единствено дете на обикновени хора от средната класа, Джордж и Памела Адамс. Баща й беше учител по английски и история, а майка й имаше магазинче за дрехи в Арбър Хил, етнически разнообразен и исторически квартал северно от центъра на Олбъни.

Трейси беше родена през юли, в зодиакалния знак Рак, и според майка й, която силно вярваше в астрологията, зодията Рак беше главната причина дъщеря й винаги да е спокойна, непредсказуема и силно интуитивна. Самата Трейси не вярваше в астрологията, но за да достави удоволствие на майка си, може би най-добрата душа, която познаваше, всеки ден на закуска, преди да тръгне на училище, четеше хороскопа във вестника заедно с Памела.

Бащата на Трейси, който се нареждаше втори с много малка разлика веднага след майка й в класацията "добра душа", също не се интересуваше от глупавите предсказания на хороскопа, които съпругата му съобщаваше най-малко веднъж дневно, но също като дъщеря си й угаждаше само за да я вижда доволна.

В очите на Трейси Джордж и Памела бяха не само добри души, но и най-разбиращите родители, за които можеше да се надява.

Откакто се помнеше, Трейси не беше като другите момичета. Като малка, вместо да си играе на кукли или на чаени партита с другите момиченца на нейните години, тя обичаше да чете книги, особено американска класика — "Алената буква", "Великият Гетсби", "Да убиеш присмехулник", "Малки жени", "Цветя за Алджърнън" и други, но нищо не я интригуваше повече от разказите и поезията на Едгар Алън По, който по една случайност беше любимият американски поет и на Хънтър.

Трейси харесваше мрачните думи на По, които в същото време бяха изпълнени с мъдрост и понякога дори с надежда, но интересът й към мрачното не се изчерпваше само с литературните й предпочитания. Простираше се далеч отвъд тях и докосваше повечето аспекти на живота й, докато растеше. Тя предпочиташе тъмни дрехи, мрачни песни, страшни филми и щом започна да се гримира — в нейния случай на дванайсет години — Трейси машинално, без да мисли, избра черния готически вид. Но както с много други тийнейджъри в Америка и целия свят, истинският, "определящ стила" фактор за нея беше музиката — или по-точно музикалният жанр.

Трейси беше на четиринайсет, когато за пръв път чу "Прити Хейт Машин", дебютният албум на група от Охайо на име "Найн Инч Нейлс"… и мигновено пламна неумираща любов. Мрачният музикален стил на групата и нестандартните ритми и въздействащите текстове на песните й говореха със същата сила като поезията на Едгар Алън По. Тя се влюби в албума, групата и музикалния жанр — индустриален рок. Скоро откри и други групи със същия стил, като "Министри" и "Скини Пъпи". Това я доведе до откриването на готическия рок и много по-стари групи като "Баухаус", "Систърс ъв Мърси", "Фийлдс ъв дъ Нефилим" и "Килинг Джоук".