По следите на злото [bg]

— Добре, щом казваш. — Памела познаваше добре дъщеря си, затова опита друг подход. — А, да, миличка, исках да те помоля за една услуга, ако може. Не е необходимо да е веднага. Когато имаш време, става ли?

Трейси не отговори и Памела продължи:

— Много ми хареса как направи косата си и се гримира тази сутрин, миличка. Ще ми покажеш ли как го направи? Може през уикенда, ако можеш. Татко ти и аз ще излезем да вечеряме някъде в събота и много искам да опитам нещо подобно.

Мълчание.

Памела зачака.

Няколко секунди по-късно Трейси отвори вратата на стаята си и мълчаливо погледна майка си.

По лицето й нямаше следи от сълзи, но изглеждаше ядосана.

— Сериозно, миличка — каза Памела. — Така, както си беше сложила сенките на очите, преливането… изглеждаше изумително. Къде се научи да го правиш?

Трейси се втренчи в очите на майка си.

— Казваш го само защото си ми майка.

— Не. — Памела придоби обиден вид. — Сякаш не ме познаваш, Трейси. Гримът ти наистина ми харесва и нямам нищо против да опитам нещо подобно в събота. Ще ми дадеш ли някои съвети?

— Е, тогава ти си единствената, която го харесва, мамо. Всички други ме мислят за курва.

Ето какво било.

— Разбирам — със загрижен тон отговори Памела.

— Дори Деби и Уенди мислят така — добави Трейси. Те бяха най-добрите й приятелки.

— Казаха ли го? — попита Памела, искрено изненадана.

— Не с много думи, мамо, но го видях в начина, по който ме гледаха. Те дори вече не ме поздравяват. Опитам ли се да се приближа до тях, отминават. Дори се преместиха в час, за да не седят до мен. Сякаш ги поставям в неудобно положение.

— Нека те попитам нещо, миличка — каза Памела. В гласа й прозвуча разбиране. — На теб харесват ли ти? Гримът, прическата, дрехите, целият ти нов стил? Наистина ли ти харесва, или го правиш само защото искаш да изглеждаш като хората от групите, които обичаш?

Трейси дори не се замисли.

— Да, мамо, наистина ми харесва. Мисля, че ми подхожда. Подхожда на личността и характера ми. Отразява душата ми. Да, вярно, видът е вдъхновен от любимите ми групи, но наистина мисля, че ми подхожда.

— И мислиш ли да се придържаш към него? Или да се върнеш към предишния си вид само защото другите не одобряват новия ти стил?

— За нищо на света. Ще се придържам към него. — Трейси звучеше сто процента сигурна. — Съжалявам, но да вървят по дяволите, ако не им харесва. Видът си е моят, не техният.

— Тогава ето какъв е отговорът ти, миличка — каза Памела и се усмихна гордо на дъщеря си. — Щом ти харесва и се чувстваш удобно, само това има значение, и съм много горда, защото ти правиш едно от най-трудните неща на света, особено за човек на твоите години.