По следите на злото [bg]

— Замалко да забравя — каза Уест на Хънтър, когато излязоха от поредното бюрократично съвещание, и извади малка квадратна кутия от джоба си. — Виж това. — Той вдигна капака на кутийката. Вътре имаше малък овален предмет, не по-голям от монета от двайсет и пет цента.

— Хубаво е — рече Хънтър. — Какво е?

— Това, приятелю мой, е твоето проследяващо устройство. Помниш ли, че говорихме по този въпрос?

Хънтър го погледна изкосо.

— Казах ти, че ще измислим нещо добро. — Уест сложи кръглия предмет на дланта на лявата си ръка и го показа на Хънтър. — На гърба има малка метална щипка. Ти каза, че когато двамата с една агентка на ФБР сте проследили Лушън до скривалището му в Ню Хампшър, той не само че се досетил, че копчето на ризата ти е подслушвателно устройство, но и те накарал да махнеш колана си, часовника, монетите, портфейла, всичко. Нали така?

Хънтър кимна.

— Затова, ето какво ще направиш с това нещо. — Уест намигна на Хънтър. — Може да го закачиш за всичко, но аз предлагам да го закачиш за джоба си, но от вътрешната страна на джинсите. Нека ти покажа. — И там, на площадката точно пред етажа на отдел "Обири и убийства", Уест разкопча колана и после панталона си, за да покаже на Хънтър.

Робърт смутено се огледа наоколо, за да види дали някой не ги гледа.

Уест бръкна в панталона си, измъкна джоба си, обърна хастара и обясни:

— Закачи го ето тук, виждаш ли? На самия край на джоба, отвътре. И причината е елементарна. — Той вдигна ципа на панталона си и се върна на проследяващото устройство. — За да го активираш, трябва да го натиснеш силно в средата. — Уест го натисна веднъж. — Ще го усетиш как изщраква под пръста ти и после леко вибрира само една секунда, но след това няма да щрака и да вибрира и няма да светне. Това означава, че проследяващото устройство няма да се издаде, но трябва да запомниш, че щом веднъж го включиш, остава включено. Няма как да го изключиш, за да не го направиш неволно.

Хънтър повдигна озадачено вежди.

— Но ти току-що го включи.

— Не. Още не е активирано — обясни Уест. — Оперативният отдел ще ги активира по-късно днес, след като ги раздам на всички. — Той кимна. — Да, всеки ще получи по едно. Тъй като показаха лицата ни по телевизията, вече няма да рискуваме с този тип Лушън. Все едно — добави Уест и даде проследяващото устройство на Хънтър. — Вътрешността на джоба е само мое предложение.

— Ще го направя на по-уединено място — отвърна Робърт и прибра кутийката в джоба си.

— Само не забравяй да го махнеш, преди да изпереш джинсите си.

— Ще се постарая.

— Може ли да те попитам нещо? — каза Уест, когато отново тръгнаха.

— Разбира се — отговори Робърт.

— Последния път, когато говори по телефона с Лушън, след експлозията, той се усъмни, че си разгадал навреме загадката му. Каза, че губиш уменията си и други такива глупости. Но ти разкри гатанката навреме.