![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
Хънтър кимна.
— Тогава защо не му каза? — попита Уест. — Защо му даде още една победа, макар и малка? Аз бих му натрил носа. Щях да му дам да разбере, че гатанката му не е била толкова трудна, колкото си мисли… и че той не е толкова умен, за колкото се смята.
— Разбирам те — отговори Хънтър. — Но нямаше да постигна нищо.
— Напротив — възрази Уест. — Щеше да му покажеш, че той не е кралят на умниците, за какъвто се мисли. Това би изтрило самодоволната усмивка, която съм сигурен, че е била на лицето му.
— С други думи, би го ядосало още повече.
Уест млъкна и неспокойно се втренчи в Хънтър.
— Нямаме представа какъв ще бъде следващият ход на Лушън — поясни Робърт. — Играта с гатанката може да му е харесала толкова много, че да поиска да го направи пак — да измисли нова гатанка за следващото убийство, защото всички знаем, че той ще убие отново. Не сме сигурни дали пак ще бъде масово убийство, но знаем, че ако не го хванем скоро, Лушън ще убие отново.
— Да, знам — съгласи се Уест.
— Ако реши да изиграе още веднъж картата с гатанката и ние го накараме да мисли, че първата гатанка не е била достатъчно трудна за нас, какво мислиш, че ще направи?
Единственият отговор на Уест беше да пристъпи от крак на крак.
— От друга страна — продължи Хънтър, — ако го накараме да си мисли, че гатанката му е била твърде трудна и интелигентна за нас, ще подхраним егото му. Това е начин да признаем, че той ни превъзхожда, и ще му достави удоволствие, няма да го ядоса.
— Тогава мислиш, че ако доставим удоволствие на този откаченяк, ако реши пак да използва гатанка за следващото убийство, той може да бъде снизходителен и да я направи по-лесна? — Уест не изглеждаше много убеден.
— Възможно е — отвърна Хънтър. — Но това не беше главната ми грижа. Притеснявах се да не ядосаме Лушън още повече, защото това определено би го накарало да си помисли: "Ще ви покажа на какво съм способен". От гняв той може да реши да започне да убива по един човек всеки ден или дори нещо по-лошо. Ако обаче погъделичкаме егото му, има вероятност да се успокои няколко дни и вместо да продължи да убива, може да кротува и да се радва на победата си известно време.
Уест трябваше да признае, че това не му беше минавало през ума.
54
Официалният брой на жертвите беше оповестен едва четиридесет и осем часа след експлозията. Криминалистите на ФБР и лосанджелиската полиция преравяха развалините на бара с часове, търсейки всяка кост и част от кост, която можеха да намерят, но всъщност търсеха черепи.
На място, където е станал взрив, има голяма вероятност телата да са разчленени или разкъсани, но не раздробени на прах, затова беше обичайна практика да броят черепите, като официален метод да определят колкото е възможно по-точно броя на жертвите.
След четиридесет и осем часа лабораторията по криминалистика на ФБР излезе с официално изявление, в което се казваше, че броят на хората, загубили живота си при взривяването на "Уиски Атенеум", е трийсет.
Лосанджелиската полиция, ФБР и Маршалската служба на Съединените щати бяха разгледани под лупа от медиите, кмета на Лос Анджелис и губернатора на Калифорния, въпреки че Маршалската служба беше агенцията, подложена на най-голям натиск, тъй като отговаряше за залавянето на бегълци от затвора.
— Може ли някой да ми обясни как е възможно това, по дяволите? — гневно попита Ерик Ломбарди, кметът на Лос Анджелис.
Той седеше до прозореца в кабинета на капитан Барбара Блейк. На съвещанието присъстваха и Хънтър, Гарсия, специален агент Питър Холбрук, маршал Тайлър Уест и директорът на полицията на Лос Анджелис Роджър Дейвидсън.
— Изминаха осем дни, откакто този психопат взриви обществено заведение и уби трийсет души в моя град. — Естествено плътният глас на кмета звучеше особено заплашително, когато се ядосаше. — Осем проклети дни, а вие ми казвате, че никой няма представа как да го намери? — Той зачака, но никой не отговори. — Поправете ме, ако греша, но ми казаха, че лицето Лушън Фолтър не е терорист. Той е беглец, който е избягал от затвора… кога? — Очите му се отместиха към Уест.
— Преди четиринайсет дни — отговори щатският маршал.
— Точно така. Този изрод бяга от четиринайсет дни. — Гневният поглед на кмета обходи присъстващите. — Четиринайсет… но той не бяга само от Маршалската служба. Не. Преследват го и шибаното ФБР, и проклетата лосанджелиска полиция.