По следите на злото [bg]

— Защото Лушън живее така през по-голямата част от живота си. — След няколко секунди мълчание Хънтър беше единственият, който предложи отговор.

— Моля? — Кметът се обърна към него.

— Преди да бъде арестуван преди три години и половина, Лушън Фолтър не беше Лушън Фолтър.

Ломбарди се намръщи.

— Ще започнете ли скоро да говорите смислено, детектив, защото нямам цял ден?

— Лушън не е Лушън от дните си в университета — започна Хънтър.

— Сериозно? — попита кметът. — И кой е?

— Всеки, който иска да бъде — отговори Хънтър и веднага премина към обяснение. — Лушън не е идиот. Напротив, той е извънредно интелигентен. Когато започна да убива, което ни връща чак в дните му в университета, Лушън отлично знаеше, че онова, което прави, е изключително рисковано за него. — Хънтър не видя причина да споменава за истинската цел на убийствата, извършени от Лушън — неговата "енциклопедия". Това само щеше да породи нова лавина от въпроси. — Знаеше, че една грешка — продължи той, — едно подхлъзване ще изпрати полицията по петите му. Затова на много ранен етап той измисли план. Планът му беше никога да не използва собствената си самоличност. Осъществи плана си, като търсеше жертви, чиято самоличност ще вземе по-късно, ако се наложи.

— Извинете — прекъсна го кметът Ломбарди. — Бихте ли обяснили? Как така да вземе самоличностите им, ако се наложи?

— Лушън започна да търси жертви мъже, които приличат на него — обясни Хънтър. — И приликата дори не трябваше да е много очебийна. Всъщност му бяха необходими само съответният ръст и кръвната група. Нито твърде слаб, нито твърде дебел. Той можеше да нагоди всичко друго, включително възрастта.

Ломбарди и Дейвидсън изглеждаха малко объркани.

— С течение на годините — продължи Хънтър — Лушън стана експерт по промяна на външния си вид. Знае абсолютно всичко за грима, протезната пяна, течния латекс, перуките… каквото се сетите. Може да си придаде какъвто вид иска. И не само това, но може и да променя гласа си, акцента, интонацията, позата, походката, маниерите си… всичко. Планът му беше да намери жертви мъже със същия ръст като него и сходно телосложение. След това се сприятеляваше с тях, научаваше всичко за тях и накрая ги очистваше.

— Под "очистваше" предполагам, че искате да кажете, че ги е убивал — каза кметът Ломбарди.

— Точно така — потвърди Хънтър. — Щом ги убиеше, Лушън взимаше всички документи, които намереше — паспорт, лична карта, шофьорска книжка… всичко. След това включваше името на мъжа в списък със самоличност, които може да възприеме, ако се наложи. И преправяше външния си вид, за да изглежда точно като човека на снимката на документа.

— Правел е списък, така ли? — попита кметът.

Хънтър кимна.

— Когато най-после беше арестуван преди три години и половина, открихме кутия с документи за самоличност в едно от скривалищата му. Всичките на мъже. Всичките горе-долу с ръста на Лушън и неговата кръвна група. — Робърт млъкна, за да може кметът да осмисли думите му.