![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
— Спомняте си вероятно: казах ви, че съм говорил с майката на Шейн Олуърт.
— С амазонската джунгла в Мексико.
— Когато ходих при нея първия път, не знаех за тази снимка, за вашия съпруг и за каквото и да било. Искам да й покажа снимката сега, за да видя каква ще е реакцията й. Искам и вие да сте с мен.
— Защо?
— Имам някакво вътрешно усещане… Ивлин Олуърт е стара жена. Чувствителна и вероятно уплашена. Първия път отидох при нея като следовател. Ако се появите вие като разтревожена майка, може и да научим нещо.
Грейс се поколеба.
— Къде живее тя?
— В Бедминстър. На около трийсет минути оттук.
— Не мога да дойда с вас сега заради децата. Не мога да ги оставя тук.
— Да ги вземем с нас. Там има къде да си играят. Няма да се бавим много.
От вратата излезе Крам и махна на Грейс, която се извини и тръгна към него. Скот Дънкан остана.
— Какво има? — попита тя.
— Емма плаче горе — обясни Крам.
Грейс завари дъщеря си захлупена по лице в леглото и с възглавница върху главата, от което риданията й се чуваха приглушено. Емма отдавна не беше плакала така. Грейс седна на ръба на кревата. Щом се оказа в състояние да проговори. Емма попита къде е татко. Грейс й отвърна, че е заминал по бизнес задачи. Емма й каза, че не й вярва, че това е лъжа и че иска да знае истината. Грейс повтори за деловото пътуване и й каза, че всичко е наред. Но Емма настоя: къде е той? Защо не се обажда? Кога ще се върне? Грейс се опита да я успокои с обяснения, които поне в собствените й уши звучаха правдоподобно: че той наистина е зает, че е по робота в Европа, в момента е в Лондон, че той самият не знае кога ще се върне, че се е обаждал, но Емма е спяла, защото има голяма часова разлика.
Кой знае дали Емма повярва на всичко това. Но каквото и да съветват някакви си телевизионни психолози, тя не беше достатъчно голяма, за да понесе грубата истина. Деца не се отглеждат с инструкции. Налагат се импровизации.
След няколко минути Грейс каза на Макс и Емма да се приготвят за малка разходка. Те си взеха игрите „Game boy“ и се настаниха на задната седалка на колата. Скот Дънкан тръгнала се качва, но Крам му препречи пътя.
— Какво? — попита Дънкан.
— Искам да говоря с госпожа Лосън, преди да тръгнете.
Дънкан направи саркастичен поклон. Крам му хвърли поглед, който можеше да промени световния климат. Влезе с Грейс в задната стая и затвори вратата.
— Знаете, че не бива да излизате с него.
— Може би. Но се налага.
Крам загриза долната си устна. Това никак не му харесваше, обаче я разбираше.
— Имате ли дамска чанта?
— Да.
Той извади малък пистолет и й го подаде.
— Това е деветмилиметров глок модел двайсет и шест.
Грейс вдигна ръце.
— Не го искам.
— Сложете го в чантата си. Можете също да си го закрепите на глезена, но ще трябва да сте с дълъг панталон.
— Никога не съм стреляла.
— Опитността не бива да се абсолютизира. Целите центъра на гръдния кош и натискате спусъка. Нищо сложно.
— Не обичам оръжията.
Крам поклати глава.
— Какво сега?
— Днес някой отправи заплаха към дъщеря ви, ако не се лъжа.
И той пусна пистолета в чантата й. Тя вече не възропта.
— Колко време ще отсъствате? — попита Крам.
— Най-много два часа.
— Господин Веспа ще дойде в седем. Каза, че е твърде необходимо да говори с вас.
— Ще бъда тук.
— Сигурна ли сте, че можете да имате доверие на този Дънкан?
— До известна степен.
— Нека добавим още някаква сигурност на този фронт.
— Как?
Без да отвръща нищо. Крам я придружи обратно в двора. Скот Дънкан говореше по телефона си. Нещо в израза на лицето му не хареса на Грейс. Той приключи разговора, щом ги забеляза:
— Тръгваме ли?
Крам се запъти към него. Дънкан не отстъпи назад, но макар и за част от секундата се забеляза, че нещо в него трепна. Крам спря лице в лице с него, протегна длан и размърда пръсти:
— Нека видя портфейла ви.
— Моля?
— Изглеждам ли като човек, който обича да повтаря?
Скот Дънкан погледна към Грейс. Тя му кимна. Крам продължаваше да стои с протегната ръка и подканяш жест. Дънкан му подаде портфейла си. Крам го сложи на градинската маса, седна и затършува из съдържанието му, като си водеше бележки.