Само един поглед [bg]

— И трябва да е на стотина метра от къщата?

— Да.

Грейс се огледа, като че ли щеше да го види в градината.

— И на колко време трябва да се сменя касетата?

— На двайсет и четири часа.

— Някаква идея къде може да е?

— Не още. Понякога е в мазето или в гаража. Така че човекът, натоварен да сменя касетата, да има достъп.

— Чакайте малко. Искате да кажете, че имат достъп до къщата ми?

— Все някак са сложили подслушвателното устройство и камерата, нали?

Тъмна ярост се надигна в Грейс. Достъп до къщата. Кой бе имал достъп до къщата? И лек гласец в нея подсказа… Кора, Не-не, невъзможно, отпъди го Грейс.

— Значи трябва да го открием?

— Да.

— И после да седим и да чакаме, за да видим кой ще дойде да смени касетата.

— Това е начинът — потвърди Крам.

— Има ли друг?

— Ако има, засега не го виждам.

— И после какво? Да го проследим къде отива?

— Възможно е…

— Но?

— Рискуваме да го изпуснем.

— Така че какво е за предпочитане?

— Да го хвана на място и да му задам няколко по-остри въпроса.

— А ако откаже да отговори?

Крам пусна суперакулската усмивка. Лицето му бе ужасяващо, но Грейс беше започнала да свиква с него. Пък и си даваше сметка, че той не я плаши умишлено. Каквото и да бе направено с устата му, Крам вече бе добил този постоянен вид. И той беше красноречив. До степен да направи въпроса й излишен.

Понечи да възрази, да му каже, че са цивилизованите хора и за тях има законови и етични норми. Но вместо това отрони:

— Те заплашват дъщеря ми.

— Така е.

Тя го погледна.

— Не мога да изпълня нареждането им. Не мога просто да зарежа всичко и да оставя нещата в това положение.

Крам мълчеше.

— Нямам избор, нали? Трябва да се преборя с тях.

— Не виждам друга възможност.

— Вие сте го знаели през цялото време.

— И вие.

Клетъчният му телефон иззвъня. Той го вдигна, но не каза нищо, дори „ало“. След две секунди го затвори с думите:

— Някой идва по алеята.

Почти в същия миг Форд Таурус спря пред къщата. От него слезе Скот Дънкан и тръгна към порталната врата.

— Познавате ли го? — попита Крам.

— Това е Скот Дънкан.

— Който ви е излъгал, че работи във Федералната прокуратура?

Грейс кимна.

— Ще се навъртам наоколо — каза кратко Крам.