Артър & Джордж [bg]

— На звездите най-много им липсва бирата — каза капеланът при първото от седмичните си посещения. — Е, не само на тях. Междинните и професионалистите също страдат без пиене.

— За щастие аз не пия.

— И второто са цигарите.

— В това отношение също имам късмет.

— А третото са вестниците.

Джордж кимна.

— Това наистина е тежко лишение, признавам. Бях свикнал да чета по три вестника на ден.

— Ако мога някак да помогна… — каза капеланът. — Но правилата…

— Може би е по-добре напълно да се лишиш от нещо, отколкото да се надяваш, че ще го получаваш от време на време.

— Жалко, че и другите не мислят като вас. Виждал съм хора буквално да полудяват за една цигара или една чашка. А някои от тях страдат ужасно и за момичетата си. Други за дрехи или пък за неща, които никога не са подозирали, че обичат, например мириса на пасищата в лятна нощ. На всекиго нещо му липсва.

— Не съм самодоволен — отвърна Джордж. — Просто разсъждавам практично по въпроса за вестниците. В другите отношения сигурно съм като всички останали.

— И кое ви липсва най-много?

— О — отговори Джордж, — липсва ми предишният живот.

Капеланът сякаш очакваше Джордж като син на свещеник да търси покой и утеха в религиозните ритуали. Джордж не го разочарова и посещаваше параклиса по-охотно от другите; но той коленичеше, пееше псалми и се молеше по същия начин, както изнасяше кофата с нечистотии, сгъваше завивките и работеше — просто за да изкара някак деня. Повечето затворници ходеха на работа в бараките, където плетяха рогозки и кошници; през първите три месеца обаче новаците трябваше да работят в килиите си. Дадоха на Джордж дъска и кълба коноп. Показаха му как да тъче конопа с помощта на дъската. Бавно и с много усилия той произвеждаше правоъгълници зебло с определени размери. Когато направеше шест, отнасяха ги. После започваше пак и пак.

След две седмици той попита един надзирател за какво служат тия правоъгълници.

— О, би трябвало да знаеш, номер 247, би трябвало да знаеш.

Джордж опита да си припомни къде може да е срещал подобен материал. Когато стана ясно, че недоумява, надзирателят взе две парчета зебло и ги притисна едно до друго. После ги провеси под брадата на Джордж. След като не постигна реакция, той доближи парчетата до собствената си брада и започна шумно да мляска.

Джордж се озадачи още повече.

— Боя се, че не разбирам.

— Я стига. Ще схванеш.

Надзирателят взе да мляска още по-сочно.

— Не мога.

— Конски торби за овес, номер 247, конски торби за овес. Тъкмо като за теб работа, нали си падаш по конете.

Джордж изведнъж се вцепени. Значи този човек знаеше; всички знаеха; говореха за него и му се подиграваха.

— Само аз ли ги правя?