Артър & Джордж [bg]

— Да, сър.

— В момента сме позакъсали с адвокатите.

— Моля?

— Позакъсали сме с адвокатите, казвам. Обикновено имаме по един-двама. Спомням си, че една година имахме повече от дузина. Но от последния адвокат се отървахме преди два месеца. Не че щяхте много да си приказвате с него. Както ще разберете, тук правилата са строги и се прилагат напълно, мистър Ей-дъл-джи.

— Да, сър.

— Все пак в момента имаме двама борсови агенти и един банкер. Казвам на хората: ако искате да видите истински разрез на обществото, посетете затвора в Луис. — Директорът явно бе свикнал да казва това и помълча, за да подчертае думите си. — Не че имаме представители на аристокрацията, бих добавил веднага. Или — той се озърна към досието на Джордж… — свещеници от англиканската църква. Макар че преди време и такъв имахме. За непристойно поведение, нещо от сорта.

— Да, сър.

— Вижте, няма да ви питам какво точно сте извършили, защо сте го извършили, дали наистина сте го направили и дали едно ваше прошение до вътрешния министър би имало повече шанс, отколкото мишка срещу мангуста, защото от опит знам, че всичко това е чиста загуба на време. Вие сте в затвора. Излежавайте си присъдата, спазвайте правилника и няма да си имате повече неприятности.

— Като адвокат съм свикнал с правилниците.

Възнамеряваше да изрече това съвсем между другото, но директорът рязко вдигна очи, сякаш го бе приел като обида. Накрая се задоволи да каже:

— Така си е.

Наистина правилниците бяха навсякъде. Джордж откри, че надзирателите са свестни хора, но напълно безсилни пред формализма. Никакви разговори със затворниците. Никакво кръстосване на ръце или крака в параклиса. Баня веднъж на две седмици, а претърсване на затворника и вещите му — когато се наложи.

На втория ден един надзирател влезе в килията на Джордж и го попита дали има някаква дървения.

Джордж сметна въпроса за излишен. Беше напълно ясно, че има солиден дървен нар с тежка завивка и надзирателят няма как да не го види.

— Да, имам, много ви благодаря.

— Как тъй ще ми благодариш? — попита войнствено онзи.

Джордж си спомни полицейските разпити. Може би тонът му беше твърде фамилиарен.

— Имам — лаконично повтори той.

— Тогава трябва да се унищожи.

Джордж окончателно се обърка. Явно имаше някакво правило, което не му бяха обяснили. Внимателно подбра отговора и най-вече тона си.

— Извинявам се, но съм тук отскоро. Защо искате да унищожите дървения нар, който ми осигурява почивка и според мен е крайно необходим, особено в студените месеци?