Кодът на Атлантида [bg]

Остави останалото недоизказано. Познаваше Уин-Джоунс. Умът му щеше да превърти възможностите.

— Добре — рече продуцентът й. — Имаш Западна Африка. Но по-добре се надявай да излезеш с добра история от всичко това.

Лесли се надяваше. Не знаеше дали това е Атлантида, но беше сигурна, че ще има достатъчно материал да умилостиви шефовете, когато настъпи моментът. В противен случай щеше да остане без работа. Но рискът си заслужаваше. Доникъде нямаше да стигне, ако играеше на сигурно. А тя смяташе да стигне далеч.

Благодари на Уин-Джоунс, затвори и започна да набира номера на Лурдс, за да му съобщи, че имат позволение за Африка. Виното обаче я беше позамаяло. А си оставаше и онзи сърбеж, с който трябваше да се бори.

Реши да му съобщи новината лично. Бръкна в чантата си и извади резервния ключ от стаята на Лурдс. Изобщо не беше обърнал внимание, че има само един.

Усмихната и изпълнена с надежда, Лесли тръгна към вратата.

Наташа излезе от асансьора тъкмо навреме, за да забележи минаващата по коридора Лесли. Изпълнена с подозрение, все още измъчвана от това колко лесно Патрицио Галардо и хората му ги бяха намерили в Одеса, тя тихичко тръгна след нея.

След края на вечерята беше взела такси до един клуб наблизо, за да се обади на Иван Черновски. Не искаше шефът й да разбере в кой хотел са отседнали. Не го откри у дома. Съпругата му каза, че работел по някакво убийство.

Новината я накара да се почувства гузна. Черновски беше някъде на улицата и може би го грозеше опасност, а нея я нямаше да прикрива гърба му. Жена му Ана й беше дала да разбере колко загрижен е той за нея. Явно Черновски споделяше всичко у дома. Наташа беше уверила Ана, че е добре и я бе помолила да му предаде, че отново ще се обади в най-скоро време.

Държеше се на разстояние, но ако Лесли се обърнеше, щеше да я види. За щастие стаята й се намираше в същата посока. Имаше извинение.

Лесли обаче не се обърна нито веднъж. Вървеше право към вратата на Лурдс. Спря пред нея и вдигна ръка да почука. Сетне явно премисли, бръкна в чантичката си и извади магнитна карта.

Прекара я през четеца, лампичката светна зелено и Лесли влезе вътре.

Наташа нито за миг не забави крачка, но изпита дълбоко безпокойство. Най-много обаче се измъчваше от факта, че не знае какво я кара да се чувства така. От самото начало й беше ясно, че Лесли се натиска на професора. Съмняваше се обаче Лурдс да е толкова суетен, че да го приеме сериозно.

Това можеше да се окаже проблем. Лурдс й беше нужен във форма и с трезв ум, ако искаше да има реални шансове да намери убийците на сестра си.

В същото време Наташа си даваше сметка, че не й допадаше самата идея Лурдс да бъде с друга жена. Друга. Улови този нюанс в мислите си и това не й хареса особено.

Помисли си дали да не отиде в стаята на Лурдс и да развали купона, но реши, че е детинско. Затова се прибра в стаята си и поръча бутилка водка „Финландия“. Донякъде се почувства удовлетворена, че ще я впишат на сметката на стаята и на Лесли ще й се наложи да дава обяснения.