Кодът на Атлантида [bg]

Това не беше част от плана.

Непрофесионално, и дори по-лошо — непростимо, тъй като трябваше да действат тихомълком. Бес си обеща, че повече никога няма да работи с този тип.

Мъжът, който влезе в къщата, беше на около четиридесет, възпълен. Носеше жълто-кафяви къси панталони, фланелка за голф и сандали.

Съдейки по обувките му, Бес реши, че е някой съсед. Никой не беше толкова глупав, че да върви дълго с такова нещо на краката си. Сигурно просто наглеждаше къщата на своя приятел.

— Кой сте вие? — остро попита мъжът.

Бес се появи зад ъгъла.

— От газовата компания сме. Някой съобщи за изтичане на газ в района.

Мъжът погледна калъфа с откраднати вещи на гърба на Спароу.

— Не ви вярвам. — И взе мобилния телефон, който висеше на колана му.

Това постижение на технологиите беше направило работата на професионалния крадец още по-тежка. Всеки идиот на улицата вече можеше незабавно да се обади в полицията и да съобщи за извършено престъпление.

Спароу посегна към кръста си и извади револвер.

Бес не знаеше нищо за револвера. Никога не използваше оръжия и никога не крадеше оръжия. Нямаше начин да разбере откъде е взето оръжието или как е било използвано. А последното нещо, което искаше да й се случи, ако я пипнат при кражба, бе да я обвинят за нечие чуждо убийство. Но преди да успее да спре Спароу, той стреля.

Гърмежът изпълни къщата, невероятно силен в затвореното пространство.

Съседът се олюля, опря длан в гърдите си, които станаха яркочервени от кръвта, и рухна.

Бес не си губи времето да проверява дали е жив. Не си губи времето да ругае и Спароу. Само го погледна.

— Изчезвай веднага — заповяда тя.

Спароу замръзна за момент.

— Изчезвай! — повиши тон Бес.

Спароу тръгна, но не можеше да откъсне очи от мъжа на пода.

— Щеше да се обади на полицията. Трябваше да…

Бес не му обърна внимание и се върна в кабинета.

Откачи външния твърд диск, върху който трябваше да прехвърли файловете. Поне програмата беше свършила работата си. Каквото и да имаше в компютъра на обекта, вече разполагаше с него.

Работата беше свършена.

Заобиколи лежащия на пода мъж, излезе от къщата и дръпна вратата след себе си. Спароу вече седеше в микробуса на мястото до шофьора.

Бес се настани зад волана, запали и излезе на улицата. Извади телефон за еднократна употреба от комбинезона си. Пред всяка задача си купуваше такъв с надеждата да не й се налага да го използва.