Кодът на Атлантида [bg]

Тогава фигурата нагласи пламъка във фенера, който носеше.

На демоните не им трябва фенер — помисли си Себастиан. Страхът му утихна. Как можеше да си помисли подобно нещо. Но ако не беше виждал обезпокоителните образи в съня си, сигурно щеше да обвини филма на ужасите, който работниците си бяха пуснали снощи. Нямаше намерение да се присъединява към тях, но обичаше добрите страшни истории. Падаше си по този жанр още от малък и детската тръпка си остана, въпреки че вече беше на петдесет и шест.

— Буден ли сте, отче? — учтиво попита младежът. Едва сега фенерът разкри чертите на лицето му. Бяха ангелски, а не демонични. Гласът му бе тих и едва се чуваше от постоянното боботене на дизеловите генератори, които захранваха базата с електричество.

— Буден съм, Матео. — Себастиан зашари с ръка по пода на палатката и напипа очилата и часовника си. Беше 3:42.

Сутринта.

— Случило ли се е нещо?

Вече имаха три срутвания, но — слава богу! — всички се разминаха без смъртни случаи. Въпреки това някои работници попаднаха в болницата със счупени кости.

— Нищо лошо, отче — отвърна Матео. — Случи се нещо добро. Елате да видите.

— Помогни ми да си намеря обувките. — С отслабналото си зрение трудно се оправяше в тъмното. Още по-лошо беше, че не си спомняше къде всъщност бе оставил обувките си.

Матео вдигна фенера и посочи към краката му.

— Все още ги носите, отче — каза младежът.

— А, така ли било.

— Трябва да се събувате — каза Матео. — Ще хванете гъбички.

Себастиан знаеше това от безбройните предупреждения, преди да се спуснат в системата от пещери, открили се при един подводен трус, след който се бе образувала нова брегова ивица с ширина двайсетина метра. Пещерите се бяха намирали дълго време под водата и си оставаха влажни. Бактериите и гъбичките се развиваха бързо в такива условия.

През първите няколко месеца от разкопките им се наложи да издигнат предпазни диги и да изпомпват водата от пещерите. Това се налагаше при всяка следваща пещера, която отваряха. Когато Себастиан си легна, помпеният екип все още работеше в пещерата, на която бяха попаднали преди два дни.

Стана и тропна с крака, за да провери кръвообращението. Понякога, когато заспиваше с обувки, стъпалата му изтръпваха и ставаха напълно безчувствени.

— Трябва поне да сменяте чорапите — каза Матео.

Себастиан с неохота си призна, че момчето е право. Седна отново, извади чифт чисти чорапи от чувала до койката, свали обувките си и ги надяна. После нахлузи отново обувките, като се мръщеше от погнуса.

— Защо ме събуди, Матео? — попита той, когато отново се изправи.