Кодът на Атлантида [bg]

03.09.2009

Най-доброто време да се влезе в нечий дом не е през нощта. А през деня. През нощта никой не би трябвало да се мотае наоколо и всеки, който го прави, веднага се набива на очи.

Докато през деня непрекъснато минават хора.

Бес Томсън беше професионален крадец. Проникваше в чужди домове от единадесетгодишна. Сега, на тридесет и три, вече беше стара пушка в занаята.

Беше висока метър и седемдесет, с кестенява коса, кафяви очи и лице, което не се запомняше. С други думи, на външен вид беше съвсем невзрачна. Но имаше фигура. Отчасти за да може да върши работата си. Отчасти за да държи погледите на хората по-далеч от лицето й. Днес обаче тази фигура беше скрита под широк оранжев комбинезон.

Партньорът й за удара беше младок на двайсет и няколко на име Спароу. Беше го взела, в случай че се наложи да вдигат нещо. Спароу беше висок почти един и деветдесет и тежеше над деветдесет килограма. Бес бе убедена, че деветдесет процента от тях са поза. Никога не беше срещала по-арогантен човек.

Той се беше излегнал на мястото до шофьора и тръскаше цигарата си през прозореца. Четината беше превърнала бузите и челюстта му в шкурка. Вълнистата му руса коса бе подрязана на линията на раменете. Модни сини слънчеви очила се мъдреха в горната част на лицето му. Ушите му бяха запушени с миниатюрни слушалки, макар че на Бес й се искаше да запуши с тях някои други отвори.

Макар че слушалките блокираха донякъде шума, Спароу беше пуснал музиката (някакъв хардрок) толкова силно, че на Бес й се искаше да закрещи.

Провери за последен път фалшивото разрешително за работа на този адрес и зави към мястото за паркиране пред къщата. Наведе се напред под сенника и огледа постройката.

Намираха се пред просторна двуетажна сграда. Не прекалено голяма, но и повече от предостатъчна за единствения си обитател. Кеймбридж порт беше предимно жилищен район с отделни фамилни къщи и давани под наем имоти, тъй като Харвардският университет се намираше от другата страна на Чарлз Ривър. Беше хубаво място за разходка, стига човек да има подобна нагласа. Това беше още една причина Бес да предпочете да работи през деня вместо нощем.

Информацията за обекта беше малко. Собственикът бил някакъв университетски професор, който в момента се намирал извън страната. Бес си беше водила записки, но не разчиташе на тях. Хората се връщаха в домовете си в най-неочаквани моменти.

Щеше да е по-добре, ако професорът беше на работа в града. На фиксираното работно време можеше да се разчита далеч повече, отколкото на извънредната ваканция.

Тя слезе от микробуса, взе твърдата си шапка от седалката и я сложи на главата си. Тръгна към вратата с бележник в ръка. Спароу вървеше до нея.

Ключалката беше добра, но й бяха нужни по-малко от трийсет секунди да се справи с нея. Щом прекрачи прага, се разнесе писъкът на сигналната система.