Кодът на Атлантида [bg]

Поколеба се дали да отговори между второто и третото иззвъняване, след което спря звука на телевизора и вдигна.

— Ало.

— Кажи ми, че имаш нещо. — Филип Уин-Джоунс не звучеше особено радостно.

— Какво искаш да чуеш?

— Не увъртай.

— Не увъртам. В момента сме в Лайпциг…

— Знам това, откакто започнаха да идват сметките от хотела. Кажи ми нещо, което не знам.

Лесли се загледа към градския пейзаж и се опита да мисли спокойно.

— Все още сме по следата на онези изгубени инструменти.

— А стигате ли донякъде?

— Лурдс започва да мисли, че може да се наложи да идем в Западна Африка.

За известно време настъпи тишина.

— В Западна Африка? И четиримата?

Лесли реши да пипа леко. Гари й беше необходим, а макар и да не й пукаше за Наташа Сафарова, рускинята имаше умения и достъп до информация, до която тя не можеше да се добере. Засега.

— Да. И четиримата.

Уин-Джоунс пусна дълга въздишка, която незабавно беше последвана от също толкова дълга върволица ругатни.

— Направо ми скапваш проклетите топки, Лесли. Даваш си сметка за това, нали?

— Ще трябва да ни дадеш още малко време.

— В този бизнес времето е пари, любов моя. Знаеш го.

— Знам също, че и откритията означават пари. — Лесли обърна гръб на прозореца, защото движението по улиците долу я разсейваше. Погледна към телевизора.

По навик беше включила на „Дискавъри“. Програмите по канала можеха да предложат идеи и пазар за онова, което правеше, както и да й дадат представа за конкуренцията.

Колкото и странно да беше след разговора им на вечерята, в момента и тук се въртеше филм за Атлантида. Покрай разкопките в Кадис сякаш целият свят мислеше за нея.

Но предаването я изпълни с отчаяние — изведнъж се почувства сигурна, че Лурдс може да продължи и без нея.

— Останките от някаква праисторическа шайка не си заслужават разходите — запротестира Уин-Джоунс.

— Не е праисторическа — машинално отвърна Лесли. Мислите й се въртяха върху една от лекциите на Лурдс от последните няколко дни. Каква фраза беше използвал?

— Какво?

— Терминът „праисторически“ се отнася за времето отпреди съществуването на писмени паметници. Звънецът и цимбалът категорично са от… от историческия период — запъна се тя.

— Страхотно. Значи караш и образователни курсове. Нямах точно това предвид, когато те пуснах с твоя професор да препускате из цял свят.

Погледът й се фокусира върху екрана. Картината показваше огромни кристални кули от някакъв долнопробен фантастичен филм. Миг по-късно върху града се стовари огромна вълна и го направи на парчета.

— А какво ще кажеш, ако ти дам Атлантида?

Уин-Джоунс изсумтя.