Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Кодът на Атлантида [bg]
Кодът на Атлантида [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кодът на Атлантида [bg]

Электронная книга - «Кодът на Атлантида [bg]». Краткое содержание книги:

Пет музикални инструмента заплашват с нов потоп… Кой пръв ще открие звънеца, цимбала, лютнята, флейтата и барабана?  Митичната Атлантида най-сетне е открита. Руините на най-могъщата цивилизация изплуват от морето. Защо и как е погубен легендарният остров? Надвиснало ли е унищожение над света? Каква е съдбата на древната Книга на познанието и как пет музикални инструмента заплашват с нов потоп? Ще разчете ли лингвистът професор Томас Лурдс праезика на строителите на Вавилонската кула, за да отговори на тези въпроси? Преследван от тайно общество във Ватикана и убийците на фанатизирания кардинал Мурани, той е по следите на миналото в кървава надпревара. В задъханото препускане през страни и континенти го придружават две жени с характер — всяка със свой собствен мотив да му помага: журналистката Лесли Крейн и руската следователка Наташа Сафарова. Кой пръв ще открие звънеца, цимбала, лютнята, флейтата и барабана, поверени от хилядолетия на родове пазители в пет различни кътчета на Земята? Кой ще разчете тайния им шифър? Кой ще разгадае Божия промисъл? Кой ще реши съдбата на света?
1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 169
Перейти на страницу:

— Случи се нещо ужасно. Простреляха Маркъс.

Лурдс седна в леглото и спусна крака на пода.

— Как е той?

— Преди няколко часа го изкараха от операционната. Докторът казва, че ще се оправи. Силен е и не се предава лесно.

— Така е — съгласи се Лурдс. Бергстръм беше и запален футболист. — Какво се е случило? Ограбили ли са го?

— От полицията казват, че е било взлом — каза Дона.

— Много съжалявам да го чуя. — Лурдс усети как Лесли да се размърдва до него. Озърна се и видя, че е седнала по турски в леглото с чаршаф около бедрата. — Откраднали ли са нещо от къщата ви?

— Не от нашата къща — каза Дона. — А от твоята. Маркъс видял микробус на газовата компания пред дома ти и отишъл да види какво става. — Жената се разрида. — И го простреляли, Томас. Простреляли го за едното нищо.

Лурдс се опита да я успокои, но през цялото време беше сигурен, че приятелят му не е бил ранен за едното нищо. Той неволно го беше въвлякъл в неприятности. Чувството за вина беше непоносимо.

Седнал на мястото до пилота на фирмения хеликоптер, Патрицио Галардо погледна надолу към хотел „Радисън САС“.

— Готов? — попита пилотът в слушалките.

— Готов — отвърна Галардо. Озърна се през рамо към осемте мъже в пътническото отделение. Всички бяха облечени в черни костюми, които скриваха пистолетите със заглушители. В куфарчетата им имаше резервни пълнители.

Ди Бенедето пушеше въпреки възраженията на пилота. Сините му очи блестяха от наркотика, който бе вкарал в кръвоносната си система. Фарук седеше спокойно и решително с ръце между коленете. Пиетро и Чимино изглеждаха малко напрегнати. Влизането и излизането от хотела нямаше да е лесно.

Вертолетът се спусна към покрива и увисна на сантиметри над него. Ди Бенедето и Фарук отваряха товарните врати. Деветимата мъже начело с Галардо скочиха върху покрива и притичаха до входа.

Чимино разби ключалката с насочен заряд, който гръмна не по-силно от конфета. Когато хеликоптерът се отдалечи, те вече бяха вътре и слизаха към седмия етаж.

Лурдс изобщо нямаше да разбере какво му се стоварва.

Секретен отдел на библиотеката

Ватикана

04.09.2009

Мурани се взираше в книгата в ръцете си. Тя бе едновременно обещание и проклятие. Единствената книга, освен Библията, за която наистина можеше да се каже такова нещо.

Голяма и подвързана с кожа, книгата представляваше илюстриран ръкопис с неясен произход. Беше на латински и Мурани смяташе, че е била написана в Рим в разцвета на империята. По-късно обаче градът паднал, германските племена нахлули през стените му и вилнеели из улиците, палейки всичко по пътя си. Библиотеките също не били пощадени. Някои от книгите били отнесени в Холандия, където ирландски монаси ги преписали и запазили.

Искаше му се да вярва, че държи в ръцете си оригинал. Не му харесваше мисълта, че някъде по света може да има копия. Разпространи ли се една тайна, контролирането й ставаше невъзможно.

Седеше на една от древните маси дълбоко сред шкафовете и вдишваше аромата на прах, стара хартия и кожа. Още си спомняше вълнението, когато за първи път му бе позволено да влезе тук, след като стана член на Обществото на Квирин.

Лавиците на библиотеката бяха претрупани с книги. Най-тъжно му беше, когато осъзна, че никога няма да успее да ги прочете всичките.

Поне не в този живот.

Все още се надяваше да го направи в следващия.

Така че номерът бе да прочете най-добрите. Беше започнал с някои от онези, които му препоръчаха другите членове на Обществото. Имаше толкова много тайни, между които да избира, толкова много неща, които Църквата се мъчеше да скрие от останалия свят.

А Обществото на Квирин искаше да ги държи скрити от всички.

Накрая обаче Атлантида бе призовала Мурани. Според собствената му преценка това беше най-голямата тайна, пазена от бог и малцина избраници.

Когато научи за Тайните текстове и историята към тях (за Едемската градина и какво всъщност се е случило там), той не повярва. После, след като ги прие, искаше да се увери със сигурност, че всичко е станало точно така, както се твърди.

Взираше се в страницата, на която бяха изобразени петте инструмента.

1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 169
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)