Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Ммм — въздъхнах аз.
Той каза и нещо друго, нещо тихо, но аз вече бях заспала.
На следващата сутрин зората беше перлено сива и спокойна. Едуард ме попита за съня ми, но аз не можах да си го спомня. Единствено си спомних, че беше студено и че се зарадвах, че той беше там, когато се събудих. Той ме целуна, достатъчно дълго, за да ускори пулса ми и после си тръгна към къщи, за да се преоблече и да вземе колата си.
Аз се облякох бързо, с не особено голям избор. Който и да бе претърсил коша ми за пране, съвсем бе разбил целия ми багаж. Ако всъщност не беше толкова ужасяващо, щеше да бъде сериозно неприятно.
Докато се отправях надолу за закуска, забелязах смачкания ми екземпляр на «Брулени хълмове», лежащ отворен на пода, където Едуард го беше изпуснал през нощта, привличайки вниманието ми.
Вдигнах го любопитно, опитвайки се да си спомня какво беше казал той. Нещо за съчувствие към чувствата на Хийтклиф, на всички хора. Това не можеше да бъде така; трябваше да съм сънувала тази част. Няколко думи на отворената страница хванаха окото ми и наведох глава, за да прочета параграфа по-внимателно. Говореше Хийтклиф и аз познах пасажа веднага.
И ето сега виждаш различията между нашите чувства; ако е бил на мое място, а аз на негово, въпреки че го ненавиждах с омраза, която само озлобяваше живота ми, никога не бих вдигнал ръка срещу него. Да, може и да не повярваш, ако така ти се иска! Никога не бих го прогонил от нейната компания, докато тя желаеше присъствието му. В момента, в който нейните чувства изчезнеха, щях да изтръгна сърцето му и да изпия кръвта му! Но, дотогава — ако не ми вярваш, значи не ме познаваш — дотогава щях да умирам хиляди пъти преди дори да откъсна косъм от главата му.
Думите, които привлякоха вниманието ми, бяха «да изпия кръвта му».
Потреперих.
Да, със сигурност трябва да съм сънувала, че Едуард беше казал нещо добро за Хийтклиф. И тази страница вероятно не беше същата, която той бе чел. Книгата можеше да падне и да се отвори на която и да е друга страница.
12. Време
— Имах видение… — започна Алис със зловещ тон.
Едуард се опита да я сръга в ребрата с лакът, но тя спокойно го избегна.
— Хубаво — измърмори тя недоволно. — Едуард ме кара да го направя. Но наистина имах видение, че ще бъдеш много по-трудна, ако те изненадам.
Вървяхме към колата след училище и изобщо си нямах представа за какво говори тя.
— Превод? — попитах аз.
— Не се прави на бебе за това. Без внезапни избухвания.
— Сега вече съм уплашена.
— Значи ти, исках да кажа ние, ще правим парти за завършването. Не е нещо особено. Нищо, заради което да откачиш. Но видях, че щеше да откачиш, ако те бях изненадала — тя се отклони танцувално от пътя, след като Едуард се протегна да й разроши косата — и Едуард каза, че трябва да ти кажа. Но няма да е нищо особено. Обещавам.
Въздъхнах тежко.
— Има ли някакъв смисъл изобщо да споря?
— Никакъв.
— Добре, Алис. Ще бъда там. И ще мразя всяка минута от това парти. Обещавам.
— Това е смисълът! Между другото, подаръкът много ми харесва. Наистина не трябваше.
— Алис, не съм го купила!
— О, знам. Но ще го купиш.
Напрегнах панически мозъка си, опитвайки се да си спомня какво изобщо бях решила да й взема за завършването, че тя да го е видяла.
— Невероятно — промърмори Едуард. — Как може някой толкова дребен да бъде толкова досаден?
Алис се засмя.
— Талант!
— Не можа ли да изчакаш няколко седмици, за да ми кажеш? — попитах кисело. — Сега само ще се притеснявам по-дълго.
Алис ми се намръщи.
— Бела — каза бавно тя. — Знаеш ли кой ден е днес?
— Понеделник?
Тя извъртя очи.
— Да. Понеделник е… четвърти. — Тя ме хвана за лакътя, завъртя ме наполовина обратно по пътя и посочи към голям жълт плакат, залепен на вратата на салона. Там, с ясни черни букви, беше датата на завършването. Точно една седмица от днес.
— Четвърти? Четвърти юни? Сигурни ли сте?
Нито един от двамата не отговори. Алис само поклати тъжно глава, правейки се на разочарована, а веждите на Едуард се повдигнаха.
— Не може да бъде! Как е станало това? — опитах се да преброя обратно в главата си, но не можех да разбера къде бяха изчезнали тези дни.
Почувствах се сякаш някой ми беше огънал краката. Седмиците на напрежение, тревоги… някак по средата между всичките ми обсебености за времето, самото то беше изчезнало. Времето ми за разясняване, за планове, просто се изпари. Нямах време. А не бях готова.