Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
— Това е точно този случай! — възкликна донът с внезапно въодушевление. — Ще ви осигуря стипендия от Колегиума. Аз вече говорих с вашия абат и… макар да не стигнахме до споразумение по някои въпроси, аз разбрах гледището му. Помислих си, че такава стипендия може да подобри отношенията ни. Тя, разбира се, ще се изплаща във вид на заплата и смятам, че абатът ще й намери добро приложение.
Брат Корнхауър склони глава, но не каза нищо.
— Така! — разсмя се ученият. — Струва ми се, че предложението не ви зарадва, братко.
— Поласкан съм, разбира се. Но аз не решавам такива въпроси.
— Разбирам. Но няма и да си помисля да безпокоя абата, ако лично на вас това ви е неприятно.
Брат Корнхауър се поколеба.
— Моето призвание е религията — отвърна той най-после — тоест живот в молитви. И работата си приемам като разновидност на молитвата. Но това — той посочи динамомашината — според мен прилича повече на игра. Обаче, ако дом Пауло ме изпрати…
— Вие ще заминете, макар и неохотно — раздразнено довърши ученият. — Уверен съм, че мога да убедя Колегиума да изпрати на абатството ви поне стотина златни ханегани за всяка година, която ще прекарате с нас. Аз… — той млъкна, за да види реакцията на събеседника си. — Простете, нещо нередно ли казах?
Абатът спря на стълбата и погледна хората в подземието. Няколко смутени лица се обърнаха към него. Миг по-късно и дон Тадео го забеляза.
— Тъкмо си говорехме за вас, отче свети, — приветливо му кимна той. — Ако сте ни чули, вероятно трябва да ви обясня…
Дон Пауло поклати глава.
— Засега не е необходимо.
— Но аз исках да обсъдим…
— Това може да почака. Сега бързам.
— Разбира се — каза ученият.
— Скоро ще се върна.
И той отново изкачи стълбата. Отец Голт го чакаше във вътрешния двор.
— Чули ли са вече за това, домине? — мрачно попита игуменът.
— Не попитах, но вярвам, че още не са. Те водят долу безобидна беседа. Нещо от рода, брат Корнхауър да замине с него в Тексаркана.
— Следователно още не са чули.
— Да. Къде е той сега?
— В къщата за гости, домине. С него е и докторът. Той бълнува.
— Колко братя знаят, че е тук?
— Четирима. Когато се появи на вратата, ние пеехме None.74
— Наредете на тези четиримата да не казват никому, а след това идете и занимавайте нашите гости в подземието. Но гледайте да не разберат.
— Няма ли да им го кажете преди да тръгнат, домине?
— Ще кажа. Но нека преди това да се подготвят напълно. Знаете, че това няма да им попречи да се върнат. За да намалим възможността за объркване, ще изчакаме със съобщението до последната минута. Това у вас ли е?
— Не, оставих го заедно с книгите му в къщата за гости.
— Ще отида да го погледна. Предупредете братята и се заемете с гостите.
Абатът се отправи към къщата за гости. Когато влезе, фармацевтът тъкмо излизаше от стаята.
— Ще оживее ли, братко?
— Не зная, домине. Лошото отношение, гладът, дългото пребиваване на слънце, треската… Ако е волята Божия… — той сви рамене.
— Мога ли да поговоря с него?
— Струва ми се, че няма смисъл. Той бълнува.
Абатът влезе в стаята и тихо затвори вратата.
— Брат Кларет?
— Не трябва пак — произнесе човекът на постелята. — За бога, не трябва пак… Разказах ви всичко, което знам. Предадох го. А сега ме оставете…
Дом Пауло жалостиво разглеждаше секретаря на покойния Маркус Аполо. Той огледа ръцете на писаря. Вместо нокти имаше само гнойни рани.
Абатът трепна и погледна малката масичка до постелята. Отделно от малката купчинка документи и лични вещи лежеше небрежно отпечатано листче, което беглецът беше донесъл със себе си от изток.
„Ние, Ханеган, владетел по божията милост, феодал на Тексаркана, император на Ларден, защитник на вярата, доктор по право, вожд на езически кланове и духовен пастир на прериите — изпращаме до всички епископи, свещеници и прелати на църквите на нашето законно кралство приветствие и обръщаме внимание на следното, което има сила на закон, а именно:
I. Тъй като един чуждоземен княз, някой си Бенедикт XXII, епископ на Новия Рим, самонадеяно предявявайки претенции към непринадлежащата му по право власт над духовенството в нашата страна, се е осмелил първо да подложи църквата на Тексаркана на отлъчване, а после е отменил това решение, което причини голямо объркване и пренебрежение към духовните дела сред вярващите, Ние, единственият законен глава на църквата в нашето кралство, действувайки в съгласие с Катедралната църква на епископите и духовенството, с настоящето обявяваме на Нашия верен народ, че горепосочения княз и епископ Бенедикт XXII е еретик, симонит75, убиец, хомосексуалист и атеист, недостоен за каквото и да е признание от светата църква в земите на Нашето кралство, империя или земи, намиращи се под Наш протекторат. Който служи нему, не служи нам.
74
Деветата ежечасна меса при католиците.
75
Симония — заемане на църковни длъжности срещу заплащане, разпространено в средните векове.