Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))

— Lege!

Голт с листата се отдръпна.

Дом Пауло се обърна отново към учения и заговори вежливо, но настойчиво и уверено:

— „По свой образ и подобие Той ги сътворил; мъжът и жената ги сътворил Той“.

— Моите бележки не са нищо повече от предположение — каза дон Тадео. — Свободното обсъждане е необходимо…

— „И Господ взел човека и го поставил в райските градини, за да се грижи за тях и да ги пази. И…“

— … за прогреса на науката. Ако затруднявате движението ни напред със сляпа вяра към необосновани догми, то следователно предпочитате…

— „И му наредил Господ: от всяко райско дърво можеш да вкусиш, но от дървото на познанието на добро и зло, не…“

— … да оставите света да затъне в това тъмно невежество и суеверие, против което, както уверявате, вашият орден…

— „… бива да вкусиш. Защото в деня, в който го вкусиш, ще станеш смъртен“.

— … се бори. Не ще можем да победим нито глада, нито болестите и мутациите, нито да направим света поне малко по-добър, отколкото е бил в течение…

— „И казала змията на жената: Господ знае, че в същия ден, когато вкусите от него, вашите очи ще се отворят и вие ще станете такива, какъвто е той, и ще знаете, че съществува добро и съществува и зло“.

— … на дванадесет столетия, ако всяко направление за разсъждения е забранено и всяка мисъл се осъжда…

— Той никога не е бил добре и никога няма да бъде по-добре. Той ще е само по-богат или по-беден, по-печален, но не по-мъдър и така до последния му ден.

Ученият безпомощно сви рамене.

— Мислите ли? Знаех, че можете да ми се обидите, но нали вие сам ми казвахте… Добре, да не спорим. Може да си имате собствено мнение по въпроса.

— „Мнението“, което цитирах, сър философ — не е за начина на творението, а за начина на изкушението, довел до падението. Или това се изплъзна от вас? „И змията каза на жената…“

— Да, но свободата на мисълта е неотменна…

— Никой не се е опитал да ви лиши от нея. И никой не се обидил. Но злоупотребата с разума заради гордостта и суетата, бягството от отговорност — това са плодове на едно и също дърво.

— Съмнявате се в честността на моите намерения? — мрачно попита донът.

— Понякога се съмнявам и в собствените си. Не ви обвинявам в нищо. Но запитайте се: защо с удоволствие се хванахте за това диво предположение, когато имахте толкова крехко основание за това? Защо искате да дискредитирате миналото, даже да представите последната цивилизация като нечовешка? Не е ли затова, защото не искате да се учите от техните грешки? Или не можете да понесете, че сте само „новооткриватели“, а искате да се чувствате „творци“?

Донът тихо изруга.

— Тези записи са могли отдавна да попаднат в ръцете на сведущи хора — каза той със злост. — Каква ирония на съдбата!

Светлината мигна и угасна. Но това не беше авария — просто послушниците бяха спрели да въртят колелото.

— Донесете свещи — заповяда абатът и свещите бяха донесени.

— Слизай — обърна се дом Пауло към послушника, който стоеше на върха на стълбата. — И вземи със себе си това нещо. Брат Корнхауър! Брат Корн…