Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
— Нека да не е преднамерено — каза ученият — но резултатът е именно такъв. И тези подбуди, за които намеквате, могат да станат източник за разрушения. Ако пазите мъдростта дотогава, докато целият свят не стане мъдър, отче, то тогава този свят никога няма да стане такъв.
— Виждам, че не се разбираме в основното! — възкликна сърдито абатът. — Да се служи преди всичко на Бога, или да се служи преди всичко на Ханеган — ето какво трябва да избирате вие.
— Тогава нямам почти никакъв избор — отвърна донът. — Няма ли да ми предложите да се трудя за църквата?
В гласа му се чувствуваше явна насмешка.
22
Беше четвъртъкът от първата седмица след празника на Вси Светии. Подготвяйки се за заминаване, дон Тадео и помощниците му подреждаха записките си в подземието. Донът бе пленил с речта си малката манастирска аудитория и когато времето за заминаване наближи, между тях цареше дух на дружелюбие.
Дон Тадео говореше за работата си вече не толкова сдържано: очевидно вече не се безпокоеше за теологичното тълкуване на спорните въпроси.
— Ако хипотезата не е безсмислена, — казваше той — трябва да бъде потвърдена от експеримента. Аз предложих тази хипотеза въз основа на някои нови… не, по-добре е да се каже твърде стари математически методи, към които ни насочи изучаването на вашата „Книга на Паметта“. Хипотезата предлага по-просто обяснение на едно оптическо явление, но честно казано трябва първо да помисля за нов метод за проверката й. Това е тази област, в която брат Корнхауър може много да ми помогне. Той усмихнато кимна на изобретателя и посочи рисунката на прибора.
— Какво е това? — попита някой след кратко объркване.
— Това е набор от стъклени пластини. Снопчето слънчеви лъчи, попаднало върху пластините под ъгъл, частично ще се отрази и частично ще премине през тях. Ще разположим тези пластини така, че да насочат отразеното снопче през това нещо, което брат Корнхауър е измислил, и да го принудят да попадне върху втория набор стъклени пластини. Вторият набор е поставен точно под прав ъгъл, за да отрази почти цялото поляризирано снопче и да не пропусне почти нищо през себе си. Ако гледаме през стъклото, едва ли ще видим светлина. Всичко това вече е изпитвано, но ако хипотезата ми е вярна, затварянето на контакта на индуктивната бобина на брат Корнхауър ще предизвика такава ярка светкавица, че светлината ще мине през всички пластини. Ако това не стане — той сви рамене — ще отхвърлим тази хипотеза.
— Може вместо това да отхвърлим бобината — скромно предложи брат Корнхауър. — Не съм сигурен, че тя ще даде достатъчно силен ток.
— А аз съм сигурен. Вие имате интуиция по тези въпроси. Смятам, че е по-лесно да се разработи абстрактна теория, отколкото метод за експерименталната й проверка. А вие имате дарба да виждате всичко във вид на винтчета, проводници, лещи, докато аз мога само да мисля с абстрактни символи.
— Да, абстрактните идеи идват последни в главата ми, дон Тадео.
— Можем да станем чудесна двойка, брат Корнхауър. Иска ми се да поработите в Колегиума поне известно време. Как мислите, абатът ще ви разреши ли да дойдете?
— Не искам да гадая предварително — тихо промърмори изобретателят.
Дон Тадео се обърна към останалите монаси:
— Чувал съм израза „братята в чужбина“. Не е ли вярно, че някои членове на вашата общност понякога работят на други места?
— Такива са много малко, дон Тадео, — отговори му млад свещеник. — Преди орденът предоставяше чиновници, писари и секретари на бялото духовенство и на двата двора — кралския и църковния. Но това се е случвало във времената на най-сурова нужда и бедност на ордена. Тогава братята, работещи в чужбина, нееднократно са спасявали останалите от гладна смърт. Сега нямаме нужда от това и рядко се практикува. Разбира се, няколко наши братя се учат в Новия Рим, но…