Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Колко време ще бъде необходимо да приведем плана в действие? — попита Гарион.
Силк огледа изпитателно партньорите си.
— Три дни? — попита ги той. — Може би четири?
Те обмислиха думите му и кимнаха утвърдително.
— В такъв случай това е всичко, Гарион — рече Силк. — Три-четири дни.
— Добре. Направете го.
Всички станаха да се приберат в стаите си.
— Маркграфиня Лизел — твърдо каза Сади.
— Да?
— Върнете ми змията, ако не възразявате.
— О, разбира се, Сади. — Русокосото момиче пъхна ръка в корсажа си, за да извади Зит.
Лицето на Силк пребледня и той мигновено се отдръпна.
— Какво има, Келдар? — попита го невинно тя.
— Нищо. — Дребният мъж се обърна и се скри в благоуханната градина, като жестикулираше и си приказваше нещо.
11.
Името му беше Балска. Той беше моряк с гуреливи очи, лоши навици и посредствени умения. Бе родом от Кадуз, вмирисано на риба градче, разположено на един от Мелценските острови. Беше подписал договор да работи като обикновен юнга и го бе правил непрекъснато през последните шест години на борда на един стар, очукан търговски кораб, носещ грандиозното име „Звездата на Джарот“. Капитанът на кораба беше раздразнителен, вечно мърморещ мъж от Селанта, който вместо стъпало имаше правоъгълно трупче и се представяше под името „Дървения крак“. Балска дълбоко в себе си подозираше, че капитанът използва това цветисто прозвище, за да скрие истинската си самоличност от властите.
Балска никак не харесваше Дървения крак. Той също така не одобряваше нито един от офицерите, работещи по различните кораби, защото преди десет години го бяха набили здраво с тояги — Балска беше задигнал грог от запасите на кораба, който влизаше в състава на малореанската военна флота. Балска отдавна бе забравил болката, ала не и злощастния инцидент, защото дълго не можа отново да попадне на борда на кораб. Накрая поемаше вече каквато работа му предложат и така попадна на борда на „Звездата на Джарот“.
Най-скорошният повод за разочарование бяха различията във възгледите на Балска и тези на боцмана — един негодник с особено тежки юмруци, родом от Панол в Ренгел. В резултат на избухналата караница Балска остана без предни зъби, а бурният му протест пред капитана предизвика единствено злостен смях, след което Балска бе изритан съвсем безцеремонно с дървения крак, обкован с дебели гвоздеи, и падна от палубата в морето. Унижението и синините сами по себе си бяха огромни, ала треските, които се забиха в задните му части, причиниха гноясване на раните, продължило седмици наред. По тази причина му бе невъзможно да сяда — а това бе любимата поза на Балска.
Дни наред той стоеше, потънал в мрачни мисли, и се взираше в огромните вълни, бушуващи в протока Перивор, докато „Звездата на Джарот“ продължаваше курса си на северозапад покрай блатистите брегове на югозападните даласиански протекторати. Това продължи и по-късно, докато страшните гребени на разпенените вълни край рифа Турим подмятаха кораба като малка черупка. Най-сетне, когато заобиколиха рифа и се насочиха на север покрай пустите брегове на Финда, Балска стигна до заключението, че животът полага неимоверни усилия да се отнася с него по безкрайно нечестен начин и че може би ще извади по-добър късмет, ако си потърси препитание на сушата.
Следващите няколко нощи той прекара, бродейки дебнешком из трюма, стиснал в ръка едва мъждеещ фенер. Най-после успя да намери закътаното място, където Дървения крак бе скрил няколко малки по размер, но ценни предмета, с които никак не желаеше да тревожи съвестта на митничарите. Тази нощ кърпената брезентова торба на Балска побра твърде бързо много неща със значително тегло.
Когато „Звездата на Джарот“ хвърли котва в Мал Джемила, Балска се престори на болен и отказа на предложението на другарите си да слезе на брега с тях на обичайния гуляй, с който отпразнуваха края на пътуването, и се просна на койката си, стенейки по твърде театрален начин. В малките часове на нощта извади изцапаното си моряшко връхно палто — единственото нещо сред вещите му, което имаше някаква стойност, взе си торбата и се измъкна безшумно на палубата. Както очакваше, морякът на вахта хъркаше. На борда нямаше никой друг. Балска спусна във водата една малка лодка и завинаги напусна „Звездата на Джарот“. Не изпитваше особено съжаление. Дори не се обърна да изругае коритото, което се бе превърнало в негов дом през последните шест години. Всъщност Балска беше философ и след като успееше да се измъкне от някаква неприятна ситуация, вече нямаше зъб на никого и нищо.