Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Какво искаш? Биографията ми?
— Защо се стягаш?
— Не се стягам.
— Тогава давай, разказвай.
Тя се ориентира към съкратеното издание на житейската си история.
— Хм… Да видим… — започна тя. — Е, баща ми беше очарователен италиански шовинист. Майка ми почина, когато бях твърде малка. Имах четирима по-големи братя, но трябваше да се грижа за тях — нали знаеш — перях, чистех, правех спагети, цялата домакинска работа. Да знаеш само какъв шок беше за тях, когато заминах с най-добрия си приятел, Рон Мачио. Търсехме приключение — двама безумци, — така че хванахме стопа за Лос Анджелис, където вършех какво ли не — от певица в ъндърграунд-клубове до гол модел в школа по рисуване. След това срещнах продуцент на грамофонни плочи, който реши да ме запише. Рон пък направи видеоклипа ми. Получи се толкова добре, че аз станах… знаеш, вечен хит.
— И сигурно си се оказала там, където си искала да бъдеш.
— На върха, Алекс — каза тя много сериозно. — Там исках да бъда. И сега съм точно там.
— Тогава защо идваш при мене заради някаква дребна роля?
Това определено си беше удар в ченето й.
— Защото искам да докажа, че мога да играя. Че не съм само ужасна сексмашина, която не може да се оправи на големия екран. Критиците ме мразят. Имам зад гърба си четири филма, но всеки път те ми съдират задника.
Алекс произнесе:
— С мене го правят през цялото време.
— Но не те разкъсват физически на парчета, като те наричат всякак — от сексмашина до вулгарна и бездарна курва!
— В моя живот са ме наричали с какви ли не имена — криво се усмихна Алекс. — Но „вулгарна и бездарна курва“ не е едно от тях.
— Знаеш какво искам да кажа.
— Не обръщай внимание на критиката. Аз така правя.
— Не е толкова лесно, но се опитвам. Имам огромна армия от искрени почитатели и в техните очи винаги съм върхът. Те са тайната ми опора.
— Искаш ли да ми прочетеш една сцена? — попита Алекс. Възможно беше наистина да има потенциал, а и той я беше харесал.
— Малко съм обидена, че ме караш да чета — каза тя, твърдо решила да го накара да разбере как се чувства.
— Не познавам работите ти, Винъс — обясни той. — Никога не съм гледал някой от твоите филми. И дори всичко, с което ми се представи, да е вярно, трябва да съм луд, ако не те накарам да четеш.
Тя кимна, изправи се и отиде до прозореца.
— Ще го направя, ако ти четеш с мене — каза тя и се обърна с лице към него.
— Екипът ми чака да се присъедини към нас. С тебе ще чете Линди, тя е добра.
— Сигурна съм, че е добра, но не е мъж — Винъс беше непоколебима. — Имам нужда от взаимодействие, от сексуално напрежение. Трябва да вляза в ролята, Алекс.
Той я изучаваше, притеглен от уязвимостта, която усещаше между големите пози. Само ако можеше да хване това й качество във филма, тя щеше да бъде перфектната Лола.
— Коя сцена искаш да прочетеш? — попита той.
— Тази, в която Лола е в криза, наистина има неприятности и не знае кой би могъл да й помогне.
Алекс взе сценария от бюрото си.
— Добър избор — каза той. — Добре, Винъс, давай. Убеди ме.
ГЛАВА 28
След като дойде на себе си след поредния кошмар, на Лени му се стори, че чува шум, различен от всички останали звуци, които познаваше толкова добре. Помисли си, че чува жена да се смее. Седна изправен в отчаяния си опит да чуе. Нищо — само безспирното бучене на морето.
Нямаше представа за времето. От светлината, която се процеждаше надолу в пещерата, предположи, че е рано сутрин. Стана и се протегна. Всички кости го боляха. Напоследък беше започнал да тренира, но никак не беше лесно с окования му глезен. Целта му беше да не губи повече от физическата си сила. Вече беше осъзнал, че е важно да си намери причина да живее. Където има ред, има и надежда. Където няма, няма нищо.
Днес беше един от онези дни, когато той просто не можеше да се организира. Вместо това отново седна на импровизираното дървено легло и започна да си мисли за времето, когато той и Лъки се срещнаха за първи път във Вегас. Той беше танцьор в програма в нейния хотел. Тя дойде, уволни го, а след това се опита да го примами в леглото си. Сега се усмихваше на спомените. Година по-късно те се бяха сблъскали, докато той беше женен за Олимпия, а тя — за Димитри. Един поглед и двамата вече знаеха, че този път никога няма да се разделят.
Чудесната му, упорита, красива Лъки. Какво ли не би дал, за да бъде сега с нея. Чудеше се как я кара тя. Дали похитителите му са й се обадили? Толкова ли беше голям исканият откуп, че тя не беше в състояние да го плати? Това не беше възможно. Той познаваше своята Лъки. Тя щеше да намери начин да го плати, дори и ако беше един милиард долара.