Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— Можеш да си вземеш сърцето обратно. То си е също цяло, безсърдечно и отмъстително. Освен това ти открадна моята невинност, която не мога да си върна. Отиде твърде далеч, а не преставаш да търсиш отмъщение.
— Това не е отмъщение — прошепна той. — Изпитвам болезнено желание към теб, Самина. Не те ли задоволява това, че имаш такава власт над мен?
— Не! Страдам заради теб!
— Не те разбирам, Сам. Дори когато си ядосана и държиш безобразно с мен, аз никога не съм те удрял. Онзи ден ти бе повече разстроена от истината, която ти казах за Ейдриън, отколкото от самия мен.
— Но ти не вземаш предвид моите чувства. Аз те мразя!
— Но когато те любя, моментално забравяш за това.
— Не е вярно!
Той й се усмихна и със свободната си ръка я погали бузата.
— Не съм сляп и виждам как реагираш, когато те докосвам скъпа. Защо трябва да се преструваш, че не е вярно?
Тя отмести поглед встрани, бурна червенина се разля страните и врата й.
— В теб има страст, Самина — продължи той с дрезгав глас — Не можеш да направиш нищо против това. Когато си с мен, тръпнеш от страст. С мен гордостта ти отива дяволите И това е единственото нещо, от което страдаш, после гордостта ти се възвръща, затова не трябва да я губиш, просто не е необходимо.
Той я целуна, така че тя не можа да му отговор подобаващо. Бе разгадал всичко, което тя мислеше скрито от него. Накара я да се чувства слаба и уязвима не защото я превъзхождаше по сила, а защото я разбираше твърде добре и знаеше твърде много за нея. Как стана така, че той я опозна толкова добре?
Тя отвърна на целувката му, а той се облегна назад, като я принуди трескаво да търси устните му. После той я обгърна под себе си и отново завладя устата й. Страстта му бе дива необуздана, нейната също. Любиха се ненаситно, вкопчен един в друг, докато накрая и двамата се потопиха в сладкия екстаз.
Първата мисъл, която й хрумна, след като страстта отшумя, бе, че този път не му бе оставила никакви белези.
Но след това движението му привлече вниманието й — Ханк стискаше лявото си рамо, а лицето му бе изкривено от болка.
— Зъбите ти са не по-малко остри от ноктите. Съвсем не е безопасно да се прави любов с теб.
Саманта избухна в смях, а Ханк се намръщи, когато тя продължи да се смее. Значи все пак още веднъж му бе оставила белези, беше го ухапала, и дори не си спомняше.
— Ако бях на твое място, първо бих си спомнил в какво положение се намирам. Не е зле да го сториш, преди да се забавляваш за моя сметка — предупреди я тихо Ханк.
Думите му моментално я отрезвиха.
— Съжалявам. — Саманта докосна леко рамото му. — Искаш ли да се погрижа за раната ти?
— Благодаря ти, но сам ще се погрижа за нея, както направих и с раните, които ми бе причинила преди.
— Щом не искаш помощта ми, какво ще кажеш да ме пуснеш да си легна на моето одеяло?
Ханк изсумтя и се отмести леко встрани, но прехвърли ръка върху нея така, че тя не можеше да стане.
— Ще спиш тук.
— Не ставай смешен, Ханк.
— Говоря сериозно, Сам. Ще споделиш моята завивка. Тя е по-мека в сравнение с твърдата земя.
— Не ме интересува колко е мека — отвърна надменно тя. — Предпочитам да спя върху легло от кактуси, отколкото да съм близо до теб.
— Пет пари не давам какво предпочиташ — въздъхна той. — Искам да спиш до мен и повече няма да обсъждаме този въпрос. Няма да ти позволя да се измъкнеш тихичко, докато спя.
Ханк оправи дрехите си, след това се наведе, за да й помогне да оправи своите. Тя се опита да го спре, тъй като сама искаше да свърши тази работа, но той отмести ръцете й встрани.
— Ти си невъзможен! — изсъска тя и му обърна гръб, веднага след като той свърши.
Ханк покри и двамата със своето одеяло, след което легна до нея, прилепи тялото си до нейното и я прегърна с една ръка.
— Когато си ядосана, приличаш на бижу. Блестиш и хвърляш искри — за мен? Ти си моята скъпоценност.
— Казваш това, за да ме дразниш, нали?
— Да. — Ханк се разсмя. — Доставя ми удоволствие да те предизвиквам. Обаче знаеш ли какво ми доставя още по-голямо удоволствие?
— Не искам да знам! — отвърна студено тя, но само след миг попита. — Какво?
Пръстите му погалиха нежно едното й зърно…
— Доставя ми огромно удоволствие да видя как очите ти блестят от страст, когато…
— О, млъквай, да те вземат дяволите! — Саманта закри уши с ръце, но гласът му продължи да я преследва.
— Следващия път няма да вдигаш толкова шум, чу ли?
Саманта не отговори. Да върви по дяволите! Мислеше за утрешния ден, когато щеше да се намира още по-близо до баща си и по-близо до целта си — да се разправи веднъж завинаги с Ханк Шавез.