Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:

Близо 150 години Зимните колонизатори владееха Тийумат и нейните богатства. Но скоро ще се затвори вратата към галактическата Хегемония и планетата Тийумат ще бъде изолирана, за да започне 150-годишното господство на Летните диваци. Освен ако… Еъриенрод, неостаряващата Снежна кралица не извърши геноцидно престъпление и не промени бъдещето…
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 213
Перейти на страницу:

Трамваят стигна до една спирка, където чакаха пътници за повърхността на планетата. Муун мълчаливо последва Крес и Силки през тълпата и се настани на един стол в чакалнята, докато Елзевир отиде до машината за билети.

— А-а! — извика Крес, като гледаше към вездесъщите видеодисплеи. Тук те показваха картини от вътрешността на звездното летище: обвитата в облаци повърхност на Кареумов, повърхността на по-близката луна — абстракционистка картина на промишлено замърсяване, светещия образ на един междузвезден товарен ешелон — верига от дискове, нанизани в тъмнината като гердан е мъниста от морски раковини. Муун беше седнала откъм далечната страна на Силки, така че той беше защитен от непознатите! Силки зяпаше бавно движещия се разноцветен поток от хора, приличащ на въртящо се маслено петно върху водна повърхност.

— Ето това харесвам на Кареумов — винаги умът ти е ангажиран. — В думите на Крес прозвучаха фалшиви нотки. На екрана се появиха звездни кораби. Елзевир беше казала, че някога Крес бил космически навигатор на екскурзианти по една основна линия.

— Много лошо, че не можем да видим корабите на премиер-министъра. Той ще отсъства още две седмици. Това щеше да бъде незабравима гледка, млада госпожице.

Муун отмести поглед от екраните.

— Защо винаги ме наричаш така? Името ми е Муун.

— Какво? — Крес погледна към нея глуповато и вдигна рамене. — Зная, че името ти е Муун, млада госпожице — отговори той бавно. — Но ти си сибила. И аз дължа живота си на теб. Към теб трябва да се обръщат с уважение. Освен това — той се усмихна, — ако започна да се държа по-свободно, мога да се влюбя в теб.

Тя впери поглед в него слисана, но лицето му с нищо не показваше дали се е пошегувал, или е говорил напълно сериозно. Тя се извърна унило настрани, без да знае какво да му отговори, опита се да гледа образите на екраните.

Безплътни гласове предаваха съобщения на сандхи и половин дузина непознати други езици. Идеографическите символи на писмения сандхи бяха непонятни за нея, но тя бе научила говори: мия език от магнитни записи и докато слушаше, си припомняше наученото. В ума й те звучаха като музика, докато подсъзнанието й запечатваше думите. Сега тя можеше да разбира голяма част от чутото. Но в този език имаше много нюанси, така както имаше много нюанси и в отношенията на хората, които го говореха. Строга кастова система разделяше хората на този свят и определяше техните роли в обществото още от деня на тяхното раждане. Чуждоземните бяха извън ограниченията на системата дотогава, докато бяха настрана. Елзевир беше препоръчала на Муун да се обръща към продавача според неговата кастова класификация вместо с „гражданин“. По-сериозните нарушения на поведението вътре в системата се наказваха с големи глоби и дори с отнемане на наследствен ранг. Имаше отделни магазини, ресторанти и театри за хората от кастите: техници, нетехници и неквалифицирани, а тези от най-високата и най-ниската каста дори нямаха право да говорят помежду си без посредник. Тя дълго се възмущаваше защо всички се примиряват с това. Елзевир само се бе усмихнала: „Инерция, мила моя. Повечето хора не се чувстват толкова нещастни с известното, за да го заменят с нещо неизвестно. Т.Дж. никога не можа да разбере това“.

Муун се наведе напред над коженото канапе, когато видя Елзевир да се приближава.

— Вече се качват. По-добре е да вървим. — Елзевир размаха билетите към коловоза на далечния край на перона, където пътниците се изливаха в неизвестността. Крес и Силки станаха. Муун ги последва възмутена.

— Не се тревожи, млада госпожице — каза Крес. — Нищо не се усеща. Всичко е в ръцете на контрольорите на совалката, не е като в кораб. Прилича повече на люлка.

— Там, долу, е хубаво, Муун. Почакай да видиш декоративните градини на Кареумов.

— Не ми трябват градините, Елзи. — Очите й отново се насочиха към космоса. — Трябва да се върна у дома.

Крес отправи към Елзевир тежък, обвиняващ поглед. Тя наведе глава.

— Почакай да видиш Кареумов, Муун. Тогава всичко ще разбереш.

20

Те се качиха последни на совалката. Муун видя през илюминатора нейната цилиндрична, подобна на варел вътрешност. Това беше една голяма люлка, точно както спомена Крес, без собствена тяга. Пътуваше към планетата под въздействие на нейната гравитация като всеки друг товарен кораб, привързан към невидимата ръка на тласкач или трактор — протегната от планетарните центрове за разпределение. Товарният прозорец представляваше коридор, широк тридесет метра, простиращ се, между зоната на тежката промишленост на Кареумов и неговите луни.

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 213
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)