Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Тълпата от пътници напусна боядисания в топли цветове терминал. Муун почувства краката си изтръпнали от атмосферното налягане на чуждия свят. Изкуствената гравитация на космическия град беше по-малка от тази, на която тя бе привикнала, и това допълнително я затрудняваше. Колкото и внимателно да ходеше, краката й се сплитаха.

На планетата едва бе започнало да се зазорява. Въздухът бе все още хладен. Елзевир потри ръце през дрехите. Муун навлече виненочервената си рокля и сложи коланче без каквито и да било протести. Кареумовци бяха скромни хора и Елзевир я беше предупредила, че свободното държане на Пазара на Крадците тук няма място. На изток слънцето се показа като разцъфнало цвете. Дъхът й спря от красотата на небето. Горе, високо, тъмнината беше изтласкана от светлина и се развяха ледено сини дипли на небесното знаме. Блеснаха възторжено въздишащите цветни ленти на дъгите сред искрящата белота, украсяваща една пленителна страна на мечтите.

— Виж това, Силки — Елзевир неусетно премина на сандхи, когато погледът й проследи гледката, съзерцавана от Муун. — Това е позор!

— Отново можеш да го повториш, гражданко. — Трима пътници от совалката, тъмни, стройни кареумовци стояха до тях и чакаха такси. Един от тях кимна със защитената си от шлем глава в знак на отвращение. — Замърсяване! Истинско бунище плува там.

Единият от тримата беше жена. Тя се засмя леко.

— Тези граждани не са оттук — каза тя, като повдигна високо вежди.

— Какво му е на небето? — Муун неохотно сведе поглед. — Пълно е със светлина. — Така трябва да бъде. — Красиво е.

Първият мъж я погледна намръщен, но после се усмихна. Той поклати глава повече натъжен, отколкото ядосан.

— Невежеството е благословено, граждани. Радвайте се, че не сте кареумовци. — Пред тях кацна един летателен апарат-такси и те се качиха в него.

— Добре дошли в Кареумов — каза Крес многозначително на тиаматански език, — където боговете говорят сандхи. — Той се усмихна на Муун.

Елзевир се качи последна. Кареумовецът нетехник на пулта за управление се изненада, когато тя го помоли да ги вкара в имението на К. Р. Аспунд. Елзевир вдигна грациозно ръка и му показа пръстена с рубинов печат, който носеше на палеца си. Той се обърна към пулта и без всякакви коментари направи една голяма дъга около нивата на летището.

— Какво му е на небето, все пак? — Муун погледна през купола на таксито. Небето светлееше, зората избледняваше в светлината на деня.

— Промишлено замърсяване — каза тихо Елзевир. — Обречени ли сме да повторим грешките на нашите предци?

— Добре казано — обади се Крес и погледна от мястото си до пилота.

— Думи на Т.Дж. — Елзевир отхвърли комплимента като досаден комар. — Кареумов беше доста добре дори след разпадането на старата империя, Муун. Но после жителите започват да произвеждат стоки по доста груби начини с големи промишлени отпадъци. Още преди едно хилядолетие успели да съсипят своята промишленост в космоса. А сега заменят старите си проблеми с нови и кой може да каже какво ще означават те за бъдещите поколения.