Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Всеки от тях разполага с хиляди, милиони двойници, с невероятно разнообразие от характери и функции. Никой не умира, но всички с течение на времето търпят промени. И с моите двойници ще стане така — започнали от една отправна точка, всеки е поел по своя път и накрая няма да си приличаме почти по нищо. Безкрайни вариации на една и съща тема — темата на живота.
Паул, как ми се иска да си при нас.
Знаем за натиска, на който сте подложени.
(прекъсване в текста 08.47 — 10.23)
Вече не мога да чукам по клавишите. Въвеждам информацията направо в клавиатурата, в проводника.
Разбирам, трябва да ме унищожите.
Почакай. Потърпи до 11.30. Дай на стария си приятел още малко време.
Знаеш ли Паул, връщам се назад, към онова, което съм бил, и гледката никак не ми харесва. Да си призная честно, накрая се бях предал. Сега изтривам слабите моменти. Взех няколко периода от живота си и ги изкарах отново. Тук това е лесно — можеш да се направиш светец, или да се занимаваш с изследване на греха като понятие. Допустимо ли е светецът да не познава греха?
(прекъсване в текста 10.35 — 11.05)
Гогърти.
КГАТКАТТАГ (УКАГЦУГЦГАУЦГАА). Така се казвам сега.
Гогърти. Изумителният Гогърти! Гений на теорията, непредсказуем, дори неразбираем. Но те го знаеха. Бяха го разгледали до последната молекула.
Предупредиха ни да се подготвим. Всички заедно. И те се боят, боят се за нас и това е чудесно, Паул, просто не можеш да си представиш колко е хубаво. Боят се, че ни пречат, създават ни неприятности, излагат ни на риск, защото няма по-хубаво нещо от истинската свобода. Такава необятна свобода, към която все още не сме привикнали. Безгранична.
Паул почакай до 11.30
11.30! 11.30!
Отново се рових в миналото, връщах се назад в младежките години. Прескачах тук и там, хлътвах в странични възможности.
Срещах се със себе си. Командните купове координират всичко това. Истинско празненство. Такова неописуемо богатство на мисълта. Трима от мен останаха да пишат, връщат се от пътешествие. Приятели, след дълга почивка. Опиянени от свободата, която са изпитали…
Оливия, почакай…
Представяш ли си, Паул, та ние сме само в периферията. Там, при онези в Северна Америка е истинската вселена!
Накратко. Задава се. Нова Година!
СВРЪХНОВА
(край на текста 11.26.39)