Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Българската история в преддунавските си времена е показателна за сложните отношения при степните военно-политически взаимодействия. Добре известно е, че българските дружини след смъртта на владетеля Кубрат се разделят на няколко части и потеглят в различни посоки на Европа. Българският пример е важен не само защото българското минало държи връзка с хунското нашествие и славянската история, влияейки определящо и на общополитическите събития в Източна Европа от V до XI в. Българското минало събира в себе си отношенията между Античност и Средновековие, но не в земите между р. Дунав и Бяло море, а на едно много по-широко пространство, на което се е разпростирала Велика България. За да бъде установен с точност произхода на дунавските българи, смисъла на тяхното народностно име и отношението им спрямо други „варварски“ народи от ранното средновековие, преди да се направят предположенията и заключенията е нужно да бъде направен обоснован и подробен съпоставителен анализ на понятията и термините във византийските, латинските, слаявнските, българските и другите средновековни извори.
Всъщност трудностите около изясняването на ранната европейска история произлизат от начина, по който се разработват и изследват писмените свидетелства. Движението на народите и движението на термините и понятията в историческите извори създават много възможности за анализ, защото под едно политическо название могат да се крият две или три народностни имена. Или пък обратното — под две родово-племенни имена може да се подразбира едно политическо название. Отношенията на народностните и политически понятия в изворите по логиката „общо-частно“, „подчинено-съподчинено“ или „тъждествено-противно“ също увеличават вариантите на прочит. Сведенията за движението на народите и племената от ранното средновековие са толкова разнородни и противоречиви, че е необходима специална понятийно-логическа система за да бъдат отделени с крайна прецизност общите племенни названия от конкретните родови имена, или общите политически определения от частния случай на племенен сепаратизъм. Нещата стават ужасяващи в случаите, когато има смесване между народностни и политически термини без предупреждение от страна на средновековния хронист.
Причина за двойното и дори тройно наименоване се намира в обстоятелството, че византийците виждат освен блоковото състояние на големите военно-политически съюзи (например хунския през V в.), така и вътрешните деления за военно-племенните или държавни образувания. Тези вътрешни (административни или народностно-племенни) деления притежават своя логика на обозначение, своя история и свой принцип на използване. Използването на определени народностни имена зависи както от старата история на наблюдавания народ, така и от античната историко-георафска традиция във Византия. Пресичането на двете политико-културни традиции в историческото четиво чрез самоназоваването на варварските народи и следването на античния авторитет води до употребата н аантични названия в средновековните хроники. Античният термин е строго научен политико-антропологичен термин в ръкописите на средновековния писател. Затова архаизацията на народностните и племена имена не е нито произволна, нито пък случайна. Чрез нея историкът се опитва да предаде някоя характерна черта за описвания народ или пък да обърне внимание върху неговото политическо устройство, като свърже сходни факти от миналото с настоящето.