Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
„…И не след дълго ще има нарастване на сегашното му могъщество. Това бил разкрил с поличба (сам) богът, който бил извадил наяве меча на Арес, който бил свещен и бил почитан от скитските царе като посветен на господаря на войните. Той бил изчезнал (още) в древни времена, а след това бил намерен с помощта на крава.“
Йордан в своята „За произхода и деянията на гетите“ (Гетика) преповтаря Приск Панийски, вероятно за да вложи тежест на едно устно предание, с което лично е бил запознат:
„… Той (Атила), макар и да беше по природа такъв, че винаги бе твърде самоуверен, допълнително (увеличи самонадеяността му намереният меч на Марс, който винаги е бил смятан за свещен от скитските царе. […]След като изровил меча, овчарят веднага го отнесъл на Атила. Той се зарадвал на този дар и както (и без това) бил високомерен, сметнал, че е определен за владетел на целия свят и че чрез меча на Марс му е предоставено надмощие по време на война.“
Почитанието на меча има своите обществени, властнически и обредни значения. Важното в разказа на Приск Панийски и Йордан за откриването на меча на скитските царе е подчертаната представа за приемственост в неограничената власт на върховния владетел. Същата идея на примственост в знаците на властта се проследява отчетливо в Именника на българските князе, представена чрез остригването в кръг и местоположението на държавата спрямо р. Дунав. Почитта към меча, чашите от черепи и жертвоприношенията на хора, забелязани от българските книжовници и византийски хронисти насочват вниманието към едно главно военно-политическо божество от вида на гръцкия Арес, германския Один (Тор), славянския Перун и т.н.
Като допълнително доказателство за близостта между обичаите на българите и античните степни племена като скитите и ранносредновековни като славяни и хуни∗ служи обредната победна символика на кесар Тервел, представена от Свидас. Издигането на камшика от Тервел е знак за върховна власт. Херодот казва същото, когато преразказва интересна случка от ранната скитска история. В нея скитските роби разпозвали господарите си именно по техните вдигнати камшици. Издигнатият камшик е знакът, даден от аварския хаган при началото на атаката срещу Константинопол според Пасхалната хроника. Агатий Миринейски от своя страна съобщава, че хаганът на тюрките също използва бича като знак на върховната си власт. Същият факт е споменат и за кутригурите от Прокопий Кесарийски.
Що се отнася до пръскането на злато и сребро от кесаря Тервел в двете посоки, то успоредицата и тълкуването на този обред се намира във философията на погребението на Атила. Ето какво казва готския историк Йордан по този повод: „Тайно през нощта тялото (на Атила) било скрито в земята и го обвили с (три) ковчега, първият от злато, вторият от сребро, третият от твърдо желязо. Със следния довод те посочваха, че всичко това подобава на най-могъщия крал: желязото, защото е подчинил племената, златото и среброто, понеже е получил украсата (данъка) и на двете империи.“
Друг интересен обичай, забелязан у българите-езичници е повесването на дърво на военните трофеи, както и на телата на престъпниците. Така княз Крум постъпва с главата на император Никифор I Геник, считайки го за военнопрестъпник. Арабският дипломат Ибн Фадлан отбелязва същия обичай и за волжките българи.
Повесването на дърво като жертвоприношение е отбелязано за някои антични народи, живеещи в областите около планината Кавказ. Ето какво съобщават античните документи:
„И върху най-високите им места: защото не било обичайно при Колхите мъжките тела да бъдат горени или заравяни в земята, а след като ги обвивали в пресноодрани кожи, окачвали (на дърветата) мъжките тела, а женските — предоставяли на земята, както казва Нимфодор, когото е следвал (Аполоний). А най-вече почитат Небето и Земята.“
Същите сведения за обичаите на колхите предоставят Николай от Дамаск в книгата си
„Сбирка странни обичаи“ и Клавдий Елиан в „Пъстра история“.
Обичаят на античните колхи взет с неговите успоредици при Ибн Фадлан, както и с действията на Крум отбелязват изненадваща близост на старобългарската обредно-погребална традиция с обичаите в Северен Кавказ. Подобна връзка доказано съществува в именната система на българи и кавказци, както и в руските генеалогични предания от Средновековието — Хронографите.
Данните за носене на повезка сред българите, отбелязани в Отговорите на папа Николай I се засича както от един текст на известния философ Сенека. Открива се и при изображенията върху предметите на изкуството — кратери, фиали или кани.