Именникът на българските князе

На първо място представата за хунското придвижване преповтаря начина на татарско проникване в Европа. Тази схема са имали предвид както някои славянски историци, така и немските и френски учени от по-късни времена. Сравнявайки често татарите с хуните, историците от XIX в. се опитват да направят опростен модел на нашествията от по-ранни години. Но III или IV в. е различен от XIII или XIV в., а тюрко-монголите имат различни характеристики в религиозно и политическо отношение от хуните. Китайските документи, препоръчвани като доказателство по този повод от различни езиковеди и историци не могат да проговорят, защото разликата между китайската и европейска култура е огромна и народностните имена не могат да бъдат преведени подобаващо. И на последно място — повечето от езиковите и предметни доказателства за хунско (българско) и тюркско придвижване през Ранното средновековие са почерпани от по-късни периоди. Това означава, че присъствието на тези доказателствени останки, най-вече от езиков характер, може да не е предшествало хунското придвижване, което пък означава, че те са вторични и тяхната поява може да е свързана с обратно движение — от Запад на Изток. Затова създаването в общата историография на самия модел на хунско придвижване от сравнителна формално-типологична гледна точка е неубедително.

От друга страна историческите извори от латински и византийски произход съобщават предимно за движение на хуните и другите конни народи (българи) в посока от север на юг, а не от изток на запад. Това е първичното виждане и на св. Амвросий Медиолански, и на Йордан, и на Амиан Марцелин, и на Зосим, и на Евсевий Йероним, и на Андрей Кесарийски (с добавката на Арета), и на Козма Индикоплевст, и на Лъв Дякон, и на Свидас и на още много автори, ако трябва да се посочат преимуществено неславянски историци и географи. От своя страна пък автори като св. Теофан Изповедник или патриарх Никифор никъде не съобщават за българско движение от Изток на Запад, защото те говорят за българската история в земите около Азовско море, Черно море и Кавказ. Придвижването на българите в Кавказ също е в посока от север на юг, според казаното в арменските извори за българската история. При това положение условното допускане за азиатски произход и прародина на българите е лишено от сериозни документални и теоретични основания. И въпросът тук е много сериозен. Защото ако критиците на хунската теория се откажат от тюркския произход на българите, то тогава трябва да предоставят доказателства за азиатската прародина на езическите българи. Защото единственото основание за търсенето на азиатски произход е отъждествяването на хуните-тюрки със старите българи.