Именникът на българските князе

Античните писатели също разказват за наличието на почит към елена-водач, считан за царски знак и символ на народността. Например Флавий Вописк Сиракузиански в произведението си посветено на император Аврелиан „Божественият Аврелиан“ казва следното: „ (В триумфа на Аврелиан) имаше и друга колесница, запрегната от четири елена, за които се говореше, че са принадлежали на царя на Готите. От нея, както съобщават мнозина, Аврелиан е бил качен на Капитолия, за да принесе в жертва там елените, за които се говори, че тях, пленени със същата колесница, е посветил на Юпитер Всевишен и Всемогъщ…Освен пленниците от варварските племена в процесията вървяха и пленени с вързани отзад ръце Блемии, Аксомити, Блажени Араби, Индуси, Бактрийци, Ибери, Сарацени, Перси — всеки със своите дарове, Готи, Алани, Роксолани, Сармати, Франки, Свеви, Вандали, Германци (…) Отпред бяха носени надписи, които посочваха имената на племената.“

Запрегнатите елени вероятно се имали и малко пластично копие, защото от степите на Южна Русия непрекъснато излизат археологически находки, представляващи умален модел на запрегнати елени в колесници. Освен тях съществуват многобройни накрайници с еленски глави. Присъствието на особен култ към елена-предводител в земите около Северното Черноморие, в Добруджа и Трансилвания е отбелязано отдавна от такъв прочут учен като Мирча Елиаде.

Валерий Флак, епически поет от I в., също споменава за „знамението на сърната“, служеща като знаме-щандарт пред кавказките и черноморски отреди: „Дарап, страдащ от рани, получени в Ахменската война, изпратил на война Датий, който е обкръжен от войнствения строй на Гангариите (Gangaridum) и тези, които ги довежда до ярост изпитата вода от Гера, а също тези, които живеят около езерото Бикен. Там беше Анаксар и Сидон с брат си Радал, и Фрикс е предвождал Акесинските отреди под глупавото знамение на кошутата (cervae). Сама тя съпътствала, и блестейки с козината си и златните рога, се носи пред строя, издигната нависоко.“