Dux femina facti.
Водач на начинанието е жена.
Вергилий, „Енеида“, I
Когато излязоха от Ludus Magnus, Муран потисна собственото си безпокойство и се опита да възвърне увереността на Спицерий. След като свърнаха от главния път и тръгнаха по малките, странични улици, разговорът се оказа невъзможен. Муран се замисли за Клавдия и се питаше кога ще се върне. Беше чул приказките, мълвата, всякакви безсмислици от пратеници и слуги, че във вила „Пулхра“ не всичко е наред, но от тях разбра малко. Въртяха се слухове за някакви убийства и пожари, прокрадваха се всякакви новини, че вилата е била нападната. Сега на форума всички обсъждаха този слух, а от познати и приятели от градските гарнизони Муран научи, че крайбрежните отбранителни съоръжения са подсилени и че в морето обикалят бойни галери, макар сега, в разгара на лятото, да бе време за мир.
Муран размишляваше за всичко това, докато водеше Спицерий през шумните търговски квартали. Работата беше започнала малко преди залез слънце, доволни винопродавци изпълваха портиците на колонадите, завързали шишета и съдини към колоните, за да рекламират стоката си. Касапите и продавачите на риба също имаха работа. Бръснари бяха опънали тезгях под дърветата, сочеха тапицираните столове и натрапваха услугите си. Готвачи с подвижни печки на едната количка и дебели парчета кърваво месо на другата се въртяха наоколо и търсеха подходящо местенце, където да се установят и да започнат да продават по-далеч от бдителното око на нощните стражи. По-големите късметлии вече бяха заели първите места и енергично търгуваха, като предлагаха печено месо, посипано с подправки, пикантно и загънато в смокинови листа. Водопродавци шумно подканяха клиенти и твърдяха, че във ведрата си носят най-чистата вода, налята от новооткрития извор в околностите на Рим. Нагиздени с евтини пъстри джунджурийки, за да рекламират стоката си, продавачи предлагаха по две-три от тях с безплатна добавка от връзка клечки със серни глави.
Муран ги заобиколи и пое по една странична улица, където беше живял някога. Мястото не бе се променило. Острият мирис на нужник, помийна яма и бунище се смесваше с миризмата на растително олио, цвъртящи сосове, стар хляб и зеленчукова яхния. Те пресякоха един прашен площад, където парцалив учител декламираше под едно дърво поема; скупчени край него група деца повтаряха стиховете подире му и крясъкът им се извисяваше над ударите от чук и трополенето от бащините им работилници покрай площада. Истински и престорени просяци се тълпяха като мухи над фъшкия. Сред тях се промъкваха пияници и гуляйджии, още махмурлии от миналата нощ, с натежали глави и бунтуващи се стомаси, и се оглеждаха за сянка и вода. Неколцина разпознаха гладиаторите. Муран не им обърна внимание и отстъпи да даде път на преминаваща скъпа погребална процесия с флейтисти, тръбачи, актьори с маски, професионални оплаквачи и грачещи жреци с бръснати глави, които толкова бързо изричаха монотонните си заклинания, че никой не разбираше какво пеят. Зад тях се бяха присламчили още две бедняшки погребения, труповете лежаха на евтини ръчни колички с колела, а опечалените с готовност се възползваха от безплатната пищност на по-заможното шествие.
Сега Муран и Спицерий вече вървяха из копторите, където улици и проходи се разклоняваха като тунели в лабиринт. Във входовете се спотайваха сенки, проститутки с шепот примамваха клиенти, а сводници опипваха ножовете си и сочеха към тях. Тук сбиванията и свадите бяха всекидневие, въоръжени с тигани, черпаци, чукове и тояги мъже и жени се ругаеха във входовете или бродеха по улицата и търсеха с кого да се счепкат. Гълчавата изведнъж утихна, когато се появи екзекуционен отряд, воден от офицер с блестящи на гърдите му медали, който съпровождаше четирима затворници, убийци и взломаджии, към лобното място зад градските порти. Затворниците бяха голи с изключение на препаската през бедрата и сами носеха кръстовете, на които щяха да ги разпънат, за да умрат под палещите слънчеви лъчи.
