Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Съдия Маккамбъл — изръмжа Соломон, — имате ли нещо против да изключим тези брътвежи?
Маккамбъл изключи монитора.
— Брей, работата станала дебела. Не мога да кажа, че съжалявам. Няма да позволя съдебната зала да се превръща в циркова арена.
— Моите извинения, съдия Маккамбъл — каза със сладък гласец Джоан.
— А? Мила Джоан, вината не е твоя. Беше принудена да се явиш в съда против волята си — не си направила нищо лошо. Що се отнася до мен, винаги съм смятал, че съдебната зала е място, където се ражда истината и се раздава правосъдие, а не свърталище на разпространители на сплетни. Докато седя на съдийския стол, ще държа нещата да се запазят такива независимо от опитите на всякакви продажни типове да превърнат заседанията в телевизионно шоу.
— Съжалявам, че разсилните са пострадали.
— Аз също. Но това им е работата на тези момчета. Джейк?
— Да, Мак?
— Твоя воля е дали ще си рискуваш главата, но според мен ролс-шкодата не е меримак. Тълпата лесно може да преобърне колата и да запали наоколо огньове и ще се изпечете вътре като кестени. Има негодници, които биха го направили само заради тръпката. Не желая да чувам нито думичка от вас двамата, няма да позволя на младата дама да напусне сградата пеша дори ако се наложи аз да бъда неин попечител. Ако ще си вървите, ще стане с вертолет. Въпросът е къде да отидете? Джоан, би могла да спиш в моя апартамент, хладилникът е зареден и има отделна баня. Леглото може да не е най-удобното на света, но ще свърши работа. — («Попитай нашия мил съдия дали върви в комплект с него.») «Това не съм го чула — скрий се.»
— Тъкмо щях да кажа — обади се Джейк, — че имам къща в залива. Празна е, няма дори прислуга, държа я за някои срещи. Можем да почакаме още малко, докато вълненията отвън се уталожат, и да отидем там — отвън ме чакат шофьорът и Пушкалото. Макар че не ми се ще тези момчета да карат през тълпата — те не си поплюват много и може да има жертви.
— Не се и съмнявам. Не е нужно да си навлекат обвинение за прегазване, така че по-добре да го направим по лесния начин. Ще се обадя на Ивлин да повика хеликоптер.
След няколко“ минути Джейк и Джоан бяха готови да тръгват — вертолетът на съдията ги очакваше.
— Съдия Маккамбъл? — рече Джоан. — Не мога да си тръгна, без да изкажа по някакъв начин благодарността си. Бих искала да отпусна известна сума на пострадалите.
— Не.
— Защо не? Зная, че е станало заради мен. Мога да си го позволя.
— Защото те са съдебни служители и може да се сметне за подкупване. Кажи й, Джейк.
— Прав е, Джоан.
— Ясно. — Джоан игнорира факта, че Джейк я чакаше с наметало в ръце, приближи се към Маккамбъл, повдигна лицето си към неговото и го прегърна през врата. — Това смята ли се за подкуп?
— Мисля, че да — отвърна съдията, но въпреки това я прегърна. — Но не бих се задълбочавал чак толкова.
— Разбира се, че е подкуп! — провикна се Трейн. — Братко Шмит, отстрани се от него! Тук аз се занимавам с подкупите!
— Затваряй си устата, Трейн.
Джоан приближи устните си до устните на съдията и каза:
— Ти си следващият в моя списък за подкупване, братко Алек.
— Именно, заеми си мястото в редицата — ухили се съдията, но млъкна, защото устните й се впиха в неговите. — („Ууууу… така си и мислех!“) „Юнис, не ми позволявай да припадна.“
— Божичко — въздъхна тя и отвори очи. Алек Трейн потупа съдията по рамото.
— Заседанието приключи, господин съдия. Можете да си вървите.
Джоан изгледа съдията продължително, притисна го лекичко към себе си, после се освободи от прегръдката му и обгърна с ръце врата на бившия му съквартирант. Постара се целувката да е също толкова дълга и страстна, колкото със съдията. „Уф. Какво мислиш, Юнис?“ („И двамата са опитни и се целуват почти като Джейк. Ако нашият мил Джейк не беше тук, щяха да ни тръшнат на килима. Стига толкова, скъпа, постигна каквото си беше наумила. С мъжете трябва да се действа внимателно. Брейк!“)
Минутка по-късно Джейк мълчаливо й помогна с наметалото. Тя му благодари, затвори магноципа и позволи на съдията да я отведе до асансьора. Сбогуваха се и вратата се хлопна. Алек Трейн се обърна към приятеля си:
— Мак, целувката с брат Шмит се оказа по-вълнуваща от това да се въргаляш с няколко мацки в леглото.
— Амин!
— Какво ли ще е да се ожениш за нея? И защо винаги когато има купон, аз съм се забил в някоя тъпа кръчма и поркам бира?