Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
(„Я да погледнем това нещо, мила.“)
— Нека бъда „братко Шмит“ всеки път, когато ти се ще да изругаеш, братко Мак. Може ли да погледна стенографиращата машина? Прилича ми на тази, която имам у дома.
— Давай. Понякога съжалявам, че не си взех стенографистка.
— Благодаря. — „Какво ще кажеш, Юнис?“ („Това е сестричката на нашата Бети, никакъв проблем. Можеш да си подсвиркваш «Янки Дудъл» или да си бъбриш с нашия малък сладък съдия, а остави на мен да се оправям с нея. Ом мани падме… ом мани падме…“) „Разбрах те, скъпа.“ — Съдия Маккамбъл, машината е заредена с празна касета и готова да направи три копия.
— Изумен съм, че някой може да се справи толкова бързо с тази чудесия — отвърна съдията.
— Истината е, че навремето Юнис Бранка ме научи как се борави с моята, а тази е от същия тип. — („Шефе, страшно те бива да лъжеш — казваш само част от истината, но никога цялата.“) „Миличка, аз съм измислил тези лъжи още по времето, когато прабаба ти е била девственица.“
— Значи първо трябва да се установи смъртта на Юнис Бранка. Тъй като става въпрос за убийство, предполагам, че съществуват полицейски протоколи, които включват и пръстови отпечатъци за идентифициране на трупа. Ето накъде ще насочат усилията си предполагаемите престъпници. След това тялото на госпожа Бранка е било откарано в болницата, където вече се е намирало и това на Йохан Шмит. Трябва да сме сигурни, без капчица съмнение, че мозъкът е бил изваден от тялото на Шмит и… Джоан, да не би тези разговори да те притесняват? Искаш ли да отскочиш до моята стая за почивка? Там има диванче.
— Продължавайте, сър, трябва да свиквам с тези неща. — („Шефе, гадно ми е да ги слушам.“) „На мен също, мила, но се налага да търпим. Ом мани падме…“ („Ом мани падне хум. Хайде да направим лотос — този фотьойл изглежда подходящ.“) „Добре, мила. Ом мани падме хум.“
— … и накрая, в съда, ще вземем отпечатъци на Джоан Юнис и ще накараме експертите да ги сравнят с предишните и по такъв начин да установят връзката. Джоан, как се изключва това нещо?
(„След като направи три копия, ще се изключи сама.“)
— Машината ще се изключи сама, когато подаде трите копия. Записът ще бъде изтрит автоматично. Джейк, струва ми се, че задържаме тези господа, все пак бързат на риба.
— Рибите могат да почакат — спря я съдията. — Само за момент. — Наведе се към интеркома. — Ивлин?
— Да, съдия?
— Каква е обстановката отвън? Спокойно ли е?
— А вие какво очаквахте, господин съдия? Трима от нашите бяха откарани в болница и сградата е затворена. Погледнете на трети и четвърти монитор, а после вижте и новините в шестнайсет.
— Сериозно ли са пострадали хората ни?
— Не чак толкова. Единият е вдишал малко сълзотворен газ, докато очистваха фоайето и спускаха металните врати, вторият има рана на скулата, а третият е с пукнати ребра. Предполагам, че размириците бяха предизвикани от репортерите, тъй като камерите им бяха монтирани и готови да снимат, когато се започна.
— Ясно. Налага ли се да повикаме Националната гвардия?
— Едва ли. Отвън патрулира полицията, част от служителите ще преспят в сградата, останалите бяха откарани с хеликоптери. Съдия Андърс ви прати бележка — няма смисъл да отменяте риболова си, той може да поеме нещата.
— Ще му се обадя да му благодаря лично. Край.
Съдията се обърна и погледна тримата.
— Не изглежда твърде страшно. Но си мисля, че е крайно време да зарежем тази сграда и да си построим друга, по-добре защитена, в някой от изоставените райони. — Той включи мониторите. — Олеле!
Стаята се изпълни с тътнеж, на екрана се виждаше люшкаща се тълпа. През множеството бавно пълзяха два полицейски танка „Меримак“ и от високоговорителите им се чуваха настойчиви подкани хората да се разотиват. — Братко Шмит, имаш ли вертолетна площадка на къщата си?
Джоан поклати глава.
— Не. Конструкцията й е такава, че върху нея да не може да каца вертолет. Заради безопасността.
— Какво пък, можем да те откараме някъде другаде. Или да останеш тук през нощта.
— Съдия, колата ми е ролс-шкода. Можем да си тръгнем без никакви проблеми.
— Не мога да те накарам насила да останеш. Но нека първо прегледам новините хронологично, за да видя какво е подпалило искрата. — Маккамбъл включи монитора на възпроизвеждане на запис.
— „Новини от последния час! Измама с мозъчна трансплантация! По-ранните ни репортажи получиха потвърждение: сензационната трансплантация на милионера Йохан Смит се оказа фалшификация. Въпросът е дали е умрял от естествена смърт, или е бил убит? Второто предположение изглежда далеч по-вероятно в светлината на днешния опит в съдебната зала да бъде откраднато огромното му състояние от страна на неговата бивша секретарка, жена със съмнителна репутация на име «Бланка»…