Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
— Не може да е домът Баенре — промълви Бриса, а гласът й звучеше сякаш се молеше някой да потвърди думите й. — Със сигурност още не сме заплаха за тях!
— Да се надяваме, че си права — мрачно заяви Малис, припомняйки си своето посещение в управляващия дом. — Има вероятност да е някой от по-слабите домове над нас, някой, който се притеснява от нестабилното си положение. Не успях да намеря уличаваща информация срещу никого, затова трябва да сме подготвени за най-лошото. Това ме накара да повикам Виерна и Дайнин при себе си.
— Ако можехме да научим повече за врагове ни… — несъзнателно започна Дризт.
Всички насочиха погледите си към него. Беше достатъчно невъзпитано, че първият син бе проговорил без разрешение, но сега посмя да се намеси и вторият, едва завършил Академията — тази постъпка беше позор за фамилията.
В този момент, матрона Малис искаше да чуе всяко мнение, затова остави и този изблик да отмине безнаказано.
— Продължавай! — подтикна го тя.
— Ако разберем кой е домът, който заговорничи срещу нас — тихо промълви Дризт, — не бихме ли могли да го разобличим?
— С каква цел? — озъби се срещу него Бриса. — Конспирация без предприети действия не е престъпление.
— Не можем ли да използваме някаква причина? — продължи Дризт, събрал скептичните погледи на всички в залата, с изключение на Зак. — Ако сме по-силните, нека врагът се предаде без битка. Така домът До’Урден ще получи заслуженото си място в йерархията на града и с това ще се сложи край на заплахата от по-слабия дом.
Малис сграбчи Дризт за плаща и го изправи на крака.
— Ще ти простя за глупостта — изръмжа тя. — И този път!
Тя пусна Дризт и всички съсредоточиха мълчаливите си, обвинителни погледи върху младия воин.
Изражението на Зак, обаче, отново се различаваше от това на останалите в залата. И наистина, той бе сложил ръка пред устата си, за да прикрие своя смях. Все пак в този младеж явно бе останала частица от онзи Дризт До’Урден, когото бе познавал някога. Надяваше се Академията да не е успяла напълно да поквари духа на мрачния елф.
Малис фучеше напред-назад около останалата част от семейството, а в очите й бушуваха ярост и страст.
— Не бива да се страхуваме! Сега — извика тя и вдигна високо тънкия си показалец, — трябва да мечтаем! Ние сме домът До’Урден, Даермон Н’а’шезбаернон, и притежаваме сила, неизвестна на първите домове. Ние ще сме непредвидимата реалност в тази война. Наши са всички предимства! Девети дом? — разсмя се тя. — Скоро ще се превърнем в осми.
— Ами патрулът? — прекъсна я Бриса. — Можем ли да изпратим втория син сам и незащитен?
— Патрулът ще бъде едно от първите ни предимства — отвърна убедително матроната. — Дризт ще замине, а в групата му ще има поне четирима представители на управляващите фамилии.
— Някой от тях може да го нападне — опасяваше се Бриса.
— Няма! — увери я Малис. — Бъдещите ни врагове няма да се разкрият толкова лесно, прекалено рано е. А ако някои реши да го убие, ще трябва да се справи с двама До’Урден.
— Двама? — учуди се Виерна.
— Лот отново ни показа своето благоразположение — обясни Малис. — Водач на патрулната група ще бъде Дайнин.
При тази новина, очите на първия син блеснаха.
— Тогава има вероятност убийците в този сблъсък да се окажем аз и Дризт — доволно промълви той.
Усмивката от лицето на матроната изчезна.
— Никой няма да нападате без мое разрешение — предупреди ги тя, а смразяващият й глас подсказа на Дайнин какви щяха да бъдат последствията, ако не се подчинява на думите й. — Както направи ти, преди доста време.
Дризт усети, че тя намеква за Налфейн, убитият му брат. Майка му знаеше! И не бе наказала своя син-убиец по никакъв начин. Дризт вдигна ръка, за да прикрие ужасът, който се изписа на лицето му и, който можеше да му причини само неприятности.
— Ще отидеш там, за да се научиш да помагаш на твоя брат — продължи Малис. — Дризт също ще бъде там, за да ти помага. Не проигравай предимството ни, само заради удоволствието от едно убийство — бялото й като слонова кост лице отново се озари от зловеща усмивка. — Но ако узнаеш нещо за врага…
— Ако ти се удаде удобен случай… — довърши Бриса.
Жрицата веднага отгатна злите помисли на своята майка и й се усмихна дяволито. Матроната я погледна одобрително. От Бриса щеше да стане отличен наследник.
На лицето на Дайнин се разля широка и похотлива усмивка. Нищо не му доставяше повече удоволствие от възможността да извърши убийство.
— Тогава вървете, мое семейство — каза Малис. — И помнете: врагът не ни изпуска от погледа си, следи всяко наше движение и изчаква подходящия момент, за да нанесе своя удар.