Другата Болейн

Ана видимо се забавляваше.

— Наистина ли? Веднъж ми изчезна една златна панделка. Винаги съм подозирала, че тя я е взела.

— Трето — върна се Джордж към списъка. — Идва най-страшното. Гони ме из леглото, като някоя разгонена кучка.

Аз неволно избухнах в смях.

— Джордж!

— Това е самата истина — потвърди той. — Плаши ме до смърт.

— Теб? — попита Ана заядливо. — Винаги съм смятала, че това би те радвало.

Той седна и поклати глава.

— Не е това, което си мислиш — каза той сериозно. — Ако беше привлекателна, нямаше да възразявам, при условие, че не показва своята разгорещеност и не ме срами пред хората. Но в случая не е така. Тя обича… — той млъкна.

— О, хайде, кажи! — примолих се аз.

Ана ме стрелна с поглед и ме накара да млъкна.

— Шшт. Това е важно. Какво обича, Джордж?

— Това не е точно похот — каза той неловко. — С похотта мога да се справя. Не е и жажда за разнообразие — аз самият имам въображение. Но тя сякаш иска да властва над мен. Преди две нощи тя ме попита дали не искам да извика слугинята. Предложи да ми доведе момиче, и това не е всичко: искаше да гледа.

— Обича да гледа? — заинтригува се Ана.

Той поклати глава.

— Не смятам. По-скоро обича да урежда нещата. Мисля, че изпитва удоволствие да подслушва на вратите и да надзърта през ключалките. Струва ми се, че обича да е онази, която да предизвиква събитията, а след това само да гледа. И когато отказах… — той изведнъж прекъсна.

— Какво ти предложи тогава?

Джордж се изчерви.

— Предложи да ми доведе момче.

Аз възкликнах тихо от възмущение и отново избухнах в смях, но на Ана изобщо не й беше смешно.

— Защо й е хрумнало такова нещо, Джордж? — попита тя тихо.

Той погледна встрани.

— Защото има един певец сред придворните — обясни той сухо. — Младеж, красив и нежен като момиче, но умен като мъж. Аз нищо не съм правил, нито говорил. Но тя веднъж ни засече да се смеем на нещо, и аз го тупах по рамото — въобразила си е, че той ме привлича.

— За втори път името ти се свързва с момче — отбеляза Ана. — Нямаше ли и някакъв паж, когото бяха изпратили по живо — по здраво миналото лято?

— Тогава нищо не се случи — каза Джордж.

— А сега?

— Също нищо.

— Доста опасно нищо — каза Ана. — Опасен кръг от неслучили се неща, който може и да се затегне. Да си женкар е едно, но за това, другото, бесят.

Ние се умълчахме известно време — няколко тъмнеещи човешки силуета под синьото лятно небе. Джордж поклати глава.

— Това не беше нищо — повтори той. — Освен това си е моя работа. Жените ми омръзнаха — неутолимата им страст и дърдоренето им. Всички тези сонети, флиртове и празни обещания. Всеки ги знае наизуст. А момчето е толкова чисто и понятно… — той извърна глава. — Това е само прищявка. Няма да й обръщам внимание.

Ана го погледна и присви пресметливо очите си.

— Това е смъртен грях. По-добре го забрави.

Той срещна погледа й.

— Знам, лейди Хитрушо — каза той.