Градина на желанията [необработен]

—    Да. Засега късметлийката съм аз. Все едно Стив е и мое гадже. Където и да отидат двамата, Фред настоява да ги придружа. Щастлив е, но още не е готов да го признае пред себе си. Рано или късно ще разбере как стоят нещата. Нямам намерение да му давам съвети и да го поучавам. А Стив му позволява да го командва — тъкмо това му е необходимо. Междувременно моя милост се наслаждава на кулинарни шедьоври. Миналата седмица за пръв път опитах охлюви! Страхотен деликатес. — Иванел се изкиска. - Обожавам гейовете. Страхотни са.

-    Радвам се, че си изкарваш приятно - усмихна се Клеър.

—    Фред чака в колата, аз само се отбих да ви дам нещо. - Тя извади от торбата си някакъв бял плик.

-    Семена от гипсофилия — онова цвете, което наричат „бебешки дъх“? — учуди се Сидни. — За коя от нас е подаръкът?

-    И за двете. Изпитах потребност да го дам и на двете ви. Фред ме закара чак до специализирания магазин за семена и градинарски пособия. Между другото, на пазара видях Хенри. Беше дошъл да си купи ябълки. Изглеждаше много добре. Каза, че раната била почти заздравяла и че скоро щял да бъде като нов.

—    Въобразил си е, че ябълките му помагат. — Сидни се усмихна и поклати глава. — След онази вечер не може да им се насити.

—    С Тейлър пък стана тъкмо обратното — въздъхна Клеър. - Вече не иска да припари до дървото. Твърди,

18. Градина на желанията

че вероятно това е единственият полицейски рапорт, в който е записано, че заподозреният е бил прогонен от ябълково дърво. Най-страшното според него обаче е, че докладът не учудил никого.

Бяха се опитали да запазят в тайна от Бей какво се е случило с Дейвид след бягството му от градината, но тя се криеше зад вратите и подслушваше какво си говорят възрастните. Така научи, че арестували баща й в околностите на град Лексингтън в Кентъки. По време на полицейското преследване той катастрофирал с джипа. Измъкнали го невредим от смачканата кола, а той започнал да се моли да не го задържат. Не можел да отиде в затвора, предпочитал да го убият. Същата нощ се опитал да се обеси в ареста.

Баща й знаеше, че в затвора ще му се случи нещо ужасно. Сигурно това бе видял, след като отхапа от ябълката, затова бе избягал, затова се страхуваше да не го заловят.

Мислите за него я натъжаваха. Баща й беше човек без корени, животът му беше напълно безсмислен. Беше син на безлични родители, които бяха починали преди много години. Беше приятел с мнозина, които се страхуваха от него, затова се преструваха, че го харесват.

Бей си казваше, че единствената му смислена постъпка бе да влезе в живота на майка й, за да я накара да се върне в родния дом.

За това му беше благодарна.

А за останалото едва ли щеше да му прости. Надяваше се, че няма да го помни достатъчно дълго, за да разбере дали му прощава.

Много се беше изплашила, като го видя онази вечер. Беше забравила как изглежда, пристъпите му на

274

гняв. Преди той да се появи, страховете й се бяха уталожили, беше щастлива. Искаше й се отново да изпита усещането за спокойствие и сигурност. Дори още сега, докато лежеше в тревата, чувстваше как то по-. степенно се завръща. Майка й нямаше да се успокои толкова бързо, защото доскоро почти беше забравила миналото и случилото се онази вечер беше разрушило илюзорния й свят. Понякога, когато Сидни и Хенри седяха на верандата, Бей чуваше как той пее на майка й — не с мелодия, а с обещания. Тя искаше Хенри да присъства в живота им, макар че досега не можеше да си обясни защо. Беше същото, като да ти се иска в събота да грее слънце или да закусваш палачинки. Подобни малки удоволствия я даряваха с щастие. С баща си не се чувстваше така. Дори ако той се засмееше, всички около него изтръпваха, очаквайки доброто му настроение бързо да се изпари. Което винаги се случваше.