![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
— Разбира се - отвърна Клеър, но Сидни беше като зашеметена. Едва сега разбираше, че майка й само е следвала предначертаната си съдба. Ала тя, Сидни, бе решила да й подражава, и съзнателно бе живяла безразсъдно.
- Отивам в градината - промърмори Иванел.
- Внимавай. Днес дървото е много опърничаво. Непрекъснато се опитва да премести масата. Дори Бей не може да го усмири — каза Клеър. — Дано не подплаши Тейлър и Хенри.
— Ако смятате да се обвържете с тези младежи, по-добре им кажете истината. Първото, което дове-
рих на бъдещия си съпруг, бе: „Изпитвам необходимост да подарявам на хората разни неща. Такава съм, не мога да се променя.“ Между другото, тогава бях едва шестгодишна. Така или иначе явно го заинтригувах, защото още същата нощ той дойде на прозореца ми.
- Иванел грабна торбата си и излезе.
— Как мислиш, вярно ли е? - промълви Сидни. -Тази история за майка ни.
— Във всеки случай има логика. Помниш ли, че след като баба научи за смъртта на мама, още същия ден се опита да изгори ябълковото дърво?
Сидни кимна:
— Не е за вярване, че напуснах Баскъм, за да бъда като нея, а тя е избягала, защото е видяла как ще умре. Защо бях толкова заблудена?
— Ти си от фамилията Уейвърли. Ние знаем прекалено много или не знаем нищо. Няма средно положение.
Изглежда, душевната рана на Клеър беше заздравяла, но Сидни не беше готова да прости.
— Мразя проклетото дърво! - възкликна ядно.
— Все едно е дали го мразиш, или го обичаш. То е вечно наше.
Сидни гневно я изгледа:
— Откакто те дефлорираха, стана много кротка и проявяваш необичайна търпимост.
— Престани да повтаряш тази глупава дума! -Клеър грабна един поднос и започна да подрежда върху него варените царевици. — Иванел има право. Май трябва да кажем на Тейлър и Хенри.
— Хенри вече знае. Това му е хубавото да си с човек, който те познава от дете и те приема, каквато си. Той знае, че сме чудачки.
256
- Не сме!
- Онзи ден той ми каза нещо. — Сидни застана до сестра си и затърка някакво невидимо петно върху плота до умивалника. — Нещо, което не знаех. Оттогава не ми излиза от главата.
- Казал ти е, че те обича. — Клеър извърна очи към сестра си.
- Как разбра?
Клеър само се усмихна.
- Харесва ми да сме заедно - замислено промърмори Сидни. - Някой ден ще го целуна... да видим какво ще стане.
- И Пандора се запита: „Какво ли има в тази кутия?“ — каза Тейлър, влизайки в кухнята. Приближи се до Клеър и я целуна по шията.
Сидни се усмихна и обърна глава.
След малко Тейлър, Иванел и Бей се настаниха в градината, а двете сестри се заловиха да подредят масата. Хенри, който се беше обадил, че малко ще закъснее, потропа на входната врата. Сидни остави на масата чинията с нарязани домати и моцарела и отиде да му отвори:
- Идваш тъкмо навреме.
Той се държеше както обикновено. Тя - също. Какво се беше променило? Може би нищо. Може би чувството го е имало винаги, обаче тя не го бе осъзнала, защото не вярваше, че прекрасен и добър мъж като Хенри може да е влюбен в нея.
- Извинявай, че закъснях, но беше наложително.
- Жалко, че дядо ти не дойде.
- Случи се нещо много странно — каза Хенри и я последва в кухнята. - Малко преди да тръгна за насам, Фред пристигна с колата и доведе Иванел. Тя
17. Градина на желанията
обясни, че трябвало да даде нещо на дядо. Оказа се книга, която отдавна искал да прочете. Каза ми да не го мисля — сега си имал забавление, пък и краката много го болели, затова отказал поканата ви. Между нас казано, мисля, че това е само повод да не дойде. Така или иначе трябваше да изчакам Ивон, която ще го наглежда, докато ме няма.
— Иванел не спомена, че е идвала у вас.
- Много бързаше. Фред щял да ходи на някакъв курс и не искала да го бави. — Той потри ръце. — Е, най-после ще видя прословутото дърво на Уейвърли.
- Да те предупредя: първо, за нищо на света не яж ябълки, второ, пази се.
— От какво?
- Ще видиш. — Тя се усмихна. - Много си елегантен.