![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
До края на живота си нямаше да забрави как Дейвид я преби от бой на задната седалка на колата, когато я откри в Боас. По едно време беше сигурна, че ще умре. Струваше й се, че стои встрани и наблюдава как той я убива с тежките си юмруци. Изненада се, когато се свести и усети, че Дейвид я изнасилва. Изглежда, че и той се изненада от оцеляването й. Смъртта на друго човешко същество не го вълнуваше. Ала онова, което бе видял, го разтърси.
- Видя как ще умреш, нали? - процеди Сидни. -Най-големите ти страхове се сбъднаха, така ли? Май този път някой нараняваше теб.
Той пребледня като платно.
- Години наред тормозиш и изтезаваш други хора, но ето, че някой ще отмъсти за всичките ти жертви.
- Сидни пристъпи към него, вече не изпитваше и капчица страх. До този миг вярваше, че никога няма да се отърве от него, че той ще я плаши в съня й, ще обсебва мислите й. Но Дейвид щеше да умре някой ден. Сега и двамата го знаеха. - Бягай! - прошепна му. - Може би ще се изплъзнеш. Докато си тук, предсказанието ще се сбъдне. Ще направя така, че да се сбъдне!
Той се обърна, олюля се, после хукна по алеята.
Щом изчезна от погледа й, Сидни извика:
- Бей! Бей, къде си?
Малката изтича от другия край на градината и се хвърли в прегръдката на майка си. Сидни я притисна
до себе си и двете тръгнаха към Хенри. Сидни коленичи до него.
- Ще се оправи — успокои я Иванел.
- Забранявам ти да ме спасяваш! - през сълзи му прошепна тя.
Хенри се поусмихна:
- Да не мислиш, че ще умра, преди да ми кажеш онова, за което загатна одеве в кухнята?
Сидни неволно се засмя. Как бе възможно той да е влюбен в толкова неподходяща жена? Как бе възможно тя да е влюбена в толкова свестен мъж?
— Ще се обадя за линейка — каза Иванел.
- Повикай и полиция! Опиши им онзи безумец! -извика й Тейлър, наведе се и взе пистолета. — Може би ще го заловят. Каква е колата му, Сидни?
— Повече няма да се върне — промълви тя. — Бъди спокоен.
— Да съм спокоен ли? Какво ви става, бе, хора? — Тейлър ги изгледа и внезапно разбра, че всички, дори Хенри, знаят нещо, което не му е известно. - Какво го изплаши толкова? И как ябълката се изтъркаля пред него, след като Бей е била в другия край на градината?
- Дървото... - промърмори Клеър.
— Какво за дървото? Защо само аз не знам тайната? Не видяхте ли какво стана преди малко? Безумецът щеше да ни застреля. Ще се опитам да го настигна и да запиша номера на колата му. - Но преди да се затича, Клеър го хвана за рамото.
— Тейлър, чуй ме. Ако изядеш ябълка от това дърво, ще видиш най-значимото събитие в живота си. Знам, че ще ти се стори абсурдно, но мисля, че Дейвид видя как ще умре. Видението го прогони, както навре-
266
мето прогони и майка ни. За някои хора най-лошото, което може да им се случи, е най-важното събитие в живота им. Той няма да се върне.
- Я стига! - намръщи се Тейлър. - Веднъж изядох една ябълка, но не обезумях и не побягнах с писъци накъдето ми видят очите.
- Изял си една от нашите ябълки? - ахна Клеър.
- Да. Онази вечер, когато се запознахме. Плодовете бяха нападали в моята градина и аз ти ги донесох.
- Какво видя?
- Само теб. - Той видя, че изражението й се смекчи. - Какво... - Не довърши, защото Клеър притисна устни към неговите.
- Ей! - обади се Бей. - Къде се дянаха снимките?
Сканирал: 1лш1$еу > 1тр://е8саре-Ъ§.пе1
Трета част
от бъдещето
Сканирал: 1лш1$еу > ЬИр://е8саре-Ь§.пе1;
Четиринайсета глава
— Не мога да ги достигна! - извика Сидни.
През този неделен следобед Бей се беше проснала
на тревата в градината и бе задрямала, но гласът на майка й я събуди. Сидни се беше покатерила на дървената стълба, облегната на дънера на ябълковото дърво, и се пресягаше към клоните.
— Може би ще хвана тази, ако преместим стълбата.
Клеър поклати глава:
— То ще ти я издърпа изпод носа.
— Глупаво дърво! - гневно възкликна сестра й.
— Здравейте. Предчувствах, че ще ви намеря тук.
Двете се обърнаха и видяха как Иванел се приближава към тях.
— Здрасти, Иванел. Ей-сега слизам. — Сидни спря на предпоследната напречна стъпенка и скочи на тревата, а полата й се изду като кокетно дамско чадърче. Бей се усмихна.
— Какво правите, момичета? — попита Иванел.
— Опитваме се да вземем от дървото снимките на мама - обясни Клеър, но се въздържа да добави, че се е съгласила само защото Сидни много е настоявала. Бей си помисли, че напоследък леля й е много разсеяна. Днес например носеше една синя и една розова обица. — Минаха вече шест седмици. Не разбирам защо не ни ги дава.