![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
- Дейвид, те нямат нищо общо. Ще дойда с теб, обещавам.
- Какво правиш, да му се не види? - възкликна Тейлър, като видя пистолета. — Хвърли оръжието, приятел.
Дейвид се прицели в него:
- Този ли те чука, Синди?
Секунда преди Хенри да реагира, Сидни разбра какво ще се случи. Тези хора бяха толкова невинни. Нямаха представа какво ги заплашва.
- Хенри, недей! - изкрещя, но той се хвърли върху Дейвид. Звукът от изстрела раздра въздуха като гръмотевица. Хенри се вцепени. Ризата му се обагри в червено.
Той падна на колене, после се просна по гръб и замига, сякаш се опитваше да се събуди от кошмарен сън. Иванел, лека като сух есенен лист, се спусна към него.
- Така - ухили се Дейвид. — Вече знам кой е тъп-качът ти. Боже, в какъв лукс си живееш! — Със силен ритник преобърна масата, чашите и чиниите се разбиха на земята, кубчетата лед се разпиляха в храстите. Ако Тейлър не беше дръпнал Клеър, тя щеше да бъде наранена от падащата маса.
- Как ме откри? - попита Сидни, за да отвлече вниманието на Дейвид от сестра си, иначе Тейлър щеше да се намесй и също да бъде прострелян. За миг извърна поглед към Хенри. Иванел беше извадила от торбата си някакъв плетен шал и го притискаше до раната на младежа. Ризата му беше подгизнала от кръв.
- Как те открих ли? Ето така, тъпачко! — Дейвид размаха снимките.
262
„Една грешка. Една от поредицата грешки“ - помисли си Сидни. Беше заслужила участта си, но Хенри беше невинен. Също и Клеър. Хрумна й да побегне, за да даде възможност на другите да повикат помощ. Или да грабне парче лед, остро като бръснач, и да прободе мръсника. Въобразяваше си, че е станала смела и независима, откакто се върна в родния град, обаче Дейвид още й вдъхваше такъв ужас, че всякаква мисъл за съпротива я напусна начаса. Навремето нямаше кураж да му се опълчи, сега не знаеше как да го стори.
Дейвид запрехвърля снимките и подигравателно процеди:
— Тази се оказа много полезна. „Майната му на Баскъм! В Северна Каролина е тъпо!“ - Той вдигна фотографията на Лорълай, заснета пред мисията в Аламо. Дървото сякаш позна любимката си и се преви. Дейвид запрати снимките към Сидни, която зад-нишком се отдалечаваше от него, от всичките си любими хора. — Знаеш ли как се изложих? Докато бях в Ел Ей, поканих Том да ни гостува. Представяш ли си какво ми беше, като разбрах, че с Бей сте избягали?
Сидни изтръпна. Том беше негов състудент и биз-неспартньор. Дейвид много държеше на мнението му и беше побеснял. Вероятно си беше купил пистолет и заслепен от ярост, бе тръгнал да я търси.
- Да не мислиш, че ще ми избягаш, Синди? Знам какво целиш. Искаш да отвлечеш вниманието ми от тази жена. — Той се обърна към Клеър: — А ти коя си?
- Клеър. Сестрата на Сидни.
— Сидни! — Дейвид се засмя и поклати глава. — Още не мога да свикна с това име. Сестра си й, казваш. По-висока си от нея и си по-жилава, май няма
да се пречупиш толкова лесно. Не си толкова красива, обаче циците ти са по-големи. Всъщност няма значение. Сигурно и ти си глупава като нея, иначе нямаше да ми отнемеш онова, което ми принадлежи.
Тейлър застана пред Клеър. Дейвид, който освен всичко друго се славеше като побойник, понечи да се нахвърли върху него, но Сидни извика:
- Недей!
Той се обърна към нея:
- Как ще ме спреш, а? Не можеш да ми попречиш, тъпачко! И знаеш ли защо? - Устните му се разтегнаха в злобна усмивка. - Къде е Бей? Видях я преди малко. Покажи се, котенце. Ела да прегърнеш
татко!
- Не мърдай от там, Бей! - изкрещя Сидни
- Не смей да ми подриваш авторитета пред дъщеря ни! - Дейвид пристъпи към нея, но една ябълка се изтъркаля в краката му. Той погледна към дървото, обгърнато от сенки. — Там ли се криеш, мъниче? Искаш татко ти да си хапне ябълка, така ли?
Сидни, Клеър и Иванел затаиха дъх, когато той взе ябълката.
Тейлър явно реши да се възползва от моментното му разсейване и да му отнеме оръжието, но Клеър го хвана за рамото и прошепна:
- Не, почакай.
Дейвид отхапа от розовата ябълчица. Звукът отекна в градината, цветята потрепериха и се огънаха, сякаш обзетй от страх.
След миг той се вцепени. Очите му се застрелкаха като на подплашен звяр. Той изпусна ябълката и пистолета. Примигна, втренчи се в Сидни, после се извърна към хората в градината.
264
- Какво беше това? — произнесе с треперещ глас. Никой не му отговори и той изкрещя: — Какво беше това, кретени такива?
Сидни погледна снимките на майка си, разпилени на тревата. Внезапно я обзе странно спокойствие.