![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
— А ти си прекрасна с тази бродирана пола. Знаеш ли, че в осми клас седях зад теб в часовете по история и докосвах косата ти, без да усетиш?
Сърцето на Сидни запърха като пеперуда. Без да се замисля, тя пристъпи към Хенри и го целуна. Той залитна и се облегна на хладилника, повличайки и нея. Разноцветните хартиени салфетки, които Клеър беше оставила върху хладилника, се разлетяха около тях като конфети, сякаш къщата ги поздравяваше.
Най-сетне тя се отдръпна. Хенри изглеждаше като човек, оживял след тежка бомбардировка. Колебливо сложи ръце на раменете й и тя почувства, че я побиват тръпки.
Какво беше това? Наистина ли бе усетила...
Целуна го отново, за да се увери.
Отново изпита същото чувство и сърцето й лудо затуптя. Беше целувала много мъже, които я желае-
258
ха, но нито един не я обичаше. Беше забравила! Забравила бе, че за любовта няма прегради.
Хенри я погледна в очите и прошепна:
— Защо?
- Исках да се уверя.
— В какво?
Тя се усмихна:
— После ще ти кажа.
- Да те предупредя — вече няма да ме навиеш да се срещам с колежката ти Амбър.
Сидни се засмя, хвана го под ръка и го поведе към градината. Не чу звъненето на телефона, нито съобщението, което се записа на секретаря.
„Сидни? Обажда се Ема. Аз... искам да те предупредя, че някакъв човек търси теб и дъщеря ти. Стори ми се... стори ми се много зъл. — Тя замълча за миг, после добави: — Пази се.“
***
Опитваха от вкусната храна, оживено разговаряха, а времето неусетно летеше. Коленете на Хенри и Сидни се допираха под масата. Не й се искаше да помръдне дори за да вземе от коритото, пълно с лед, бутилка с бира или лимонада. Докато усещаше допира с Хенри, нямаше да размисли, нямаше да си каже, че той заслужава жена, по-достойна от нея, или че тя не заслужава толкова добър мъж.
След като се нахраниха, Клеър вдигна чашата си за тост:
- Да пием за храната и цветята.
- За любовта и веселието - обади се Тейлър.
— За миналото и настоящето - каза Хенри.
- За бъдещето — усмихна се Иванел.
- За ябълковото дърво — изчурулика Бей.
- За... — Сидни млъкна — бе надушила позната миризма на одеколон.
Не, не, не! Не тук и не сега! Защо мисълта за Дейвид я беше връхлетяла тъкмо в този момент?
Дървото потрепери и нещо, което само Тейлър и Хенри взеха за птица, прелетя над тях.
Ябълката падна върху човека, който стоеше до градинската порта.
- Мамка му! — възкликна той и всички освен Сидни се обърнаха.
Тя усети как пукат строшените й кости. Синини избиха по цялото й тяло. Усети болка там, където липсваше избитият й зъб.
- Здравейте! — дружелюбно извика Клеър. Намираше се в дома си и вярваше, че тук е недосегаема за злото.
- Шшт! - прошепна Сидни. - Бей, скрий се зад дървото! Веднага! Тичай!
Малката, която знаеше кой е неканеният гост, веднага се подчини.
- Сидни, какво има? - разтревожено попита Клеър.
- Този е Дейвид.
Клеър скочи на крака. Тейлър и Хенри се спогледаха — бяха усетили страха на двете сестри - и едновременно се изправиха.
- Кой е Дейвид? - попита Хенри.
- Бащата на Бей - отвърна Клеър, а Сидни едва не се разплака от облекчение, че не й се беше наложило да го изрече.
Дейвид излезе от сянката на живия плет.
260
- Виждаш ли го? - отчаяно попита Сидни.
- Наистина ли е тук?
- Да — отвърна Клеър.
- Устройвате си купон, а не сте ме поканили. — Дейвид тръгна към тях, чакълът заскърца под обувките му, сякаш той не пристъпваше, а гневно тъпчеше картонени чашки. Беше едър и самоуверен. Гневът му не беше предизвикан от комплекс за малоценност. Той бе далеч от толкова дълбоки разсъждения, реакциите му бяха първични като самия него. Вбесяваше се, ако Сидни не носеше роклята, която бе пожелал, без да й каже предварително коя иска да облече. Затова, когато го напусна, тя не взе почти никакви дрехи; много малко бяха онези, които бе избрала сама.
Опита се да си каже, че положението не е толкова безнадеждно. Може би Дейвид се беше разтревожил от изчезването й или му беше домъчняло за дъщеричката му. Знаеше обаче, че се самозалъгва. Нямаше да се върне при него. И той не беше дошъл да я отведе. Оставаше само една причина.
Длъжна беше да защити Бей, Клеър и другите. Със завръщането си в градчето ги беше изложила на опасност. Или пък напускането й преди десет години беше предизвикало поредица от събития, довели до тази вечер. Така или иначе вината беше само нейна.
- Всичко е наред - промълви. - С Дейвид ще се поразходим и ще си поговорим. — После прошепна на Клеър: - Пази Бей.
- О, не! - Дейвид се приближи и тя изпита усещането, че я разтърсва електрически ток. Очите й се насълзиха. Господи! Той държеше пистолет! Откъде се беше снабдил с оръжие? - Не искам да ви прекъсвам.