Поглед в мрака

— С поздрави от Червения флаг — чу тя през световъртежа в главата си.

Скорпионородният кимна.

— И вие предайте много поздрави на шефката си. Каквото и да й потрябва, винаги може да разчита на мен.

Без да кажат и дума повече, двамата минасци вдигнаха Че на крака. Тя усети нещо студено в ребрата си и разбра, че е острие на кинжал.

— Едно по-рязко движение, една дума, и господарите ти има да те стържат от плочника парченце по парченце — заплаши я мъжът. — Разбра ли?

— Моля ви — измънка Че. — Само ме заведете при Кимене.

Кинжалът я убоде и тя млъкна веднага.

— Още една дума — повтори с равен тон минасецът. — Една думичка, и ще ти видя сметката още тук.

Поведоха я по задни улички през града. Беше нощ и Че бързо изгуби ориентация. Знаеше само, че във въздуха се усеща осезаемо напрежение. Твърде много хора се мотаеха безцелно навън, сякаш чакаха указания.

„Талрик беше прав за това място — помисли си тя. — Жалко, че всичко друго се обърка.“

Стигнаха до невзрачна на вид къща в един от многото минаски квартали, които осородните бяха оставили на немарата, и бързо я вкараха вътре. От мазето на Хокиак до мазето тук, по най-бързия начин и без много шум. Заключиха я вътре с вързани ръце.

„Всичко ще се оправи — повтаряше си ожесточено тя. — Кимене ще дойде, ще ми повярва и тогава всичко ще се оправи.“ Слаба утеха, която дрънчеше на кухо.

Измина някъде час, според собствената й преценка, преди вратата да се отвори отново. Някакъв минасец заслиза към нея по каменните стъпала. Друг мъж остана на прага с фенер в ръка, но и без мъждивия му светлик Че веднага позна посетителя. В първия миг името му й убягна, после изплува на повърхността и Че си отдъхна с облекчение.

— Чисис!

Той се вгледа в нея, после даде знак на мъжа с фенера да се приближи. Не се беше променил, само гримасата на горчиво неудовлетворение се беше впечатала още по-дълбоко върху лицето му. Стискаше нож в ръка и Че се уплаши — оръжието нямаше за цел да й вземе страха, а по-скоро да заостри апетита на собственика си. „Тиниса все казваше за него, че не е стока…“

— Чисис, аз съм — каза Че. — Не ме ли позна?

— Познах те, естествено — отговори студено минасецът. — Обикновено така става с предателите.

— Не съм предател — отрече тя.

— Хокиак е на друго мнение.

— Хокиак греши! Мисли, че съм предателка, защото отидох при него с осороден. Ако наистина исках да се внедря сред вас, щях ли да направя нещо толкова глупаво?

Чисис я изгледа все така безстрастно.

— Не се сещам за никого, който би направил нещо толкова глупаво, така че аргументът ти е лишен от смисъл. Пък и чух, че осородният избягал, след като убил неколцина от хората на Хокиак.

— Той е беглец със смъртна присъда и Империята го търси. Сигурно е решил, че Хокиак иска да го продаде на осородните.

— Разправяй каквото си искаш — усмихна се криво Чисис. — С времето ще изтръгна истината от теб, без значение какви ги дрънкаш сега.

— Ще ме оставиш ли поне да говоря с Кимене? — попита тя.

Чисис отвърна с усмивка, която беше едновременно кратка и неприятна за гледане.