Поглед в мрака

— Тя е, няма грешка — обяви Кимене.

Чисис кимна и отстъпи назад. Че понечи да каже нещо, но гърлото й се сви под втренчения поглед на жената.

— Челядинка Трудан — заговори вместо нея Кимене, — разбрах, че си станала агент на осите.

— Не — промълви Че. Кимене коленичи до нея и върхът на ножницата й изстърга по пода на мазето.

— Харесвах чичо ти — продължи тя. — И му вярвах, доколкото може да се вярва на външен човек. Ако той беше тук сега, вместо теб, бих приела думата му на доверие.

— Моля те — каза Че, като я гледаше право в очите. — Не съм предателка. Нося новини, които ще ви помогнат. Осородните нито са ме изтезавали, нито са се опитвали да ме направят свой агент! Моите хора се сражават с тях дори в момента!

— Имаме свои хора в двореца — и сега, и тогава. От тях знам, че си била отведена за изтезания. Чули са машините да работят, а често хора са се пречупвали само при вида им — каза Кимене спокойно, сякаш й обясняваше нещо логично и очевидно.

— Пуснаха ги, но… нищо не ми направиха — настоя Че и веднага си даде сметка колко неубедително звучат думите й. — Имаше някакъв заговор… нещо сложно, политическо. Човекът пусна машините заради шума, който вдигат. За да прикрие разговора си със свой агент…

— Така значи. И кой беше този човек?

— Той… — „Същият, който избяга от дюкяна на Хокиак.“ Ала Кимене я наблюдаваше изпитателно и мълчанието нямаше да й свърши работа.

— Името му е Талрик — каза накрая Че. — По-късно и по друга причина той стана ренегат. Сложно е, знам, но, моля ви, трябва да…

Кимене я прекъсна с жест. Замислено изражение смекчи чертите на лицето й. Чисис се размърда, доловил обрат в разговора, който не му беше по вкуса.

— Талрик — повтори водачката на минаската съпротива.

— Да… — Кимене явно знаеше името му, но откъде и как Че дори не можеше да гадае.

— Кимене, това са глупости — изръмжа Чисис. — Остави ми я и след две минути ще знаем истината.

— Талрик — повтори Кимене. — Да, това беше името му.

— Какво? — не разбра Чисис.

Кимене се изправи рязко и Че се запита дали пък жената не се притеснява, когато Чисис стои зад гърба й с нож в ръка.

— Талрик наистина въртеше някакъв политически заговор по онова време. Знам го със сигурност. Значи поне това отговаря на истината.

— Политически заговор? Това пък какво означава? — озъби се Чисис.

— Заговор за убийството на Дебелака, Чисис. Именно той уби стария губернатор вместо нас, той ни отърва от добрия стар Ултер.

Чисис не тръгна да възразява, поне това трябваше да му се признае, само я зяпна мълчаливо.

— Задръжте я — нареди Кимене. — Развържете й ръцете, но нека остане под стража. И ми намерете Талрик. Намерете също хора от кохортата на Хокиак, които ще го познаят. Искам да говоря с него.