Поглед в мрака

— Говори — подкани той. — Макар да не вярвам, говори.

— Може би постъпваш мъдро, като не вярваш на пророчества — каза предпазливо тя, — защото твоето бъдеще е сянка на общото бъдеще.

Притиснат между неверие и изначален страх, Стенуолд събра сили да продължи:

— Какво видя?

— Не ме питай.

Инстинктите му нашепваха да я послуша и да потисне любопитството си, но накрая природата му надделя, природата на прагматичния бръмбаророден, който не вярва на щуротии, и той настоя:

— Говори.

Инаспе въздъхна.

— Стенуолд Трудан, обречен си на тежка загуба, лично за теб и за твоите близки. Историята те държи в челюстите си и къса парчета от теб.

Той вдигна рамене.

— Това е ясно и без предсказания.

Тя вдигна очи да прецени реакцията му, сякаш случайната подредба на сламките бе нарисувала толкова недвусмислена картина, че дори той би трябвало да я види.

— Есенни листа, Стенуолд Трудан, това е бъдещето, което виждам. Още не е твърде късно да избягаш от зимната гибел, но листата вече падат.

Инаспе прокара ръце над сламките, а над Стенуолд повя студен вятър, от който кожата му настръхна. Той чу жената да си говори под нос:

— Град до езерото е под дъжд от горящи машини. Червени ръце, отдавна оцапани с чужда кръв до лактите, се гмурват за последно. Небето пламти в пожар от смъртта на храбрите. Някой бичува роби. Ръката, която държи бича, е вдигната. Виждам цяла една раса на косъм от изтребление. Мъж с железен юмрук се пресяга да я угаси, както се гаси свещ. Гордият е в окови и макар че вдига ръка срещу великия си господар, не ще пролее и една капка от кръвта му. Паяжините на тъкачите горят. Великият заговорник е надхитрил сам себе си.